* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Имала мама, имала,
имала два ми синове
като два сиви солкола,
ала снашица нямала.
Ожени мама Ивана,
та си снашица доведе,
снашица като змеица.
Раздели мама мъката,
мъката мама, стоката.
Паднало ми са Ивану:
бащино конче хранено
и до два сиви солкола.
Пък са паднало Стояну:
бащини къщи високи,
бащини двори широки.
Тодорка каил нестана,
ами Ивану думаше:
- Иване, либе Иване!
я си възседни добър кон
и си солколи поведи,
че иди по планината,
наред планина изгледай-
како ще да ти ареса.
Походи два дни и три дни,
походи цяла неделя.
Аз ша пропъдя мама ти,
пък ша заколя драгинка,
нам да остане мъката,
мъката, либе, стоката.
Иван Тодорка послуша,
че си възседнал добър кон
и си соколи поведе,
отиде по планината.
Ходил е два дни и три дни,
ходил е цяла неделя.
Наред планина изгледа,
не му ареса нищичко;
ку му ареса, ареса
едно ми дърво елхово,
на дърво гняздо орлово,
в гняздото фтиче орлече.
Иван съседнал добър кон,
че свърза Иван кончето,
че са на дърво покачи,
че си в гнездото посегна.
Улови Иван орлече,
орлече писом пищеше,
като пищеше, думаше:
- Боже ле, вишни господи,
как нямах нийде никого,
я баща, я побащима,
я брата, я побратима,
от сокол да ма отърват!
Малко щат да ма отърват,
млого щат да ме измолет.
Че са Ивану смилило,
че пусна Иван фтичето,
че слезе Иван от дърво,
та че си у тях отиде.
Среща му иде Тодорка,
Чч на Ивана думаше:
- Добре си дошел, Иване!
ази пропъдих мама ти,
пък заклах, либе, драгинка;
на нам остана мъката,
мъката, либе, стоката.
Иван Тодорка думаше:
- Тодоро, либе Тодоро!
аз сега видях, Тодоро,
че било мило за мама
и било братец трябало.
Наред планина погледах,
не ми ареса нищичко;
ку ми ареса, ареса
едно ми дърво елхово,
на дърво гняздо орлово,
в гняздото фтиче орлече.
Аз съседнах добър кон,
че са на дърво покачих,
улових фтиче орлече,
фтичето писом пищеше,
като пищеше, думаше:
"Божне ле, вишни господи,
как нямах нийде никого,
я брата, я побратима,
я мама, я помайчима,
я баща, я побащима,
от сокол да ма отърве!
Малко ще да ма отърве,
млого ще да ма измоли."
Ази си пуснах фтичето,
слязох, Тодорке, от дърво,
че си възседнах добър кон.
Аз сега видях, Тодорке,
че било мило за мама
и било братец трябало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.