|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Баладни мотиви в народната поезия
Два са бракя у механа пили,
пили, пили, та са се опили,
опили се, па са се скарали:
един си е Дойчин добър юнак,
а младио - Димо добър юнак.
Скарали се, па се разделили:
Дойчин зима конче шестокрилче
и си взима два брата соколе,
Диму дава ниви и ливади
и му дава триста долум лозье,
и му дава три иляди овци,
и му дава три кола иманье.
А Димо му тио отговори:
- Фала, Дойчин, фала; мили брате!
орач не съм, ниви да ти орем,
косач не съм, ливаге да косим,
лозар не съм, лозье да работим,
овчар не съм, овци да ти пасем,
сараф не съм, пари да ти броим.
Я си сакам конче шестокрилче
и си сакам два брата соколе -
да си одим със мои дружина,
да си одим, та кеф да си чиним.
Не можеа делба да направа.
Кога било ютре отзарана,
рано рани Дойчин добър юнак,
та изведе конче шестокрилче
и изнесе два брата соколе,
та си пойде у зелена гора,
па на либе връло запретува:
да уготви той сладки ручове,
да натура билки отровянки,
та ега би Димо отровила,
да не сака конче шестокрилче,
да не сака два брата соколе.
Па отиде у зелена гора,
па си пущи едно соколенце -
едно пущи, а едно не пущи.
Излезнало поди видро небо,
найдоа се с орел кръстотича,
фанаа се борба да се бора,
бориа се един саат време -
подсвои го орел кръстотича.
Брат му седи, нагоре гледа,
па на Димо тио тговара:
- Фала, Димо, фала, добър юнак,
я ме пущи, я ми глава кини,
че сега че брат ми да загине,
та защо съм и я да останем?
Пущил го е Димо добър юнак,
па си го гледа сиво соколенце:
излитнало поди видро небо,
та фанаа орел кръстотича,
снесоа го чирек по чирека.
Тогай виде Дойчин добър юнак,
че требало брат брата да чува.
Тръком тръчи, на коня се качи
да си бега на негови двори,
ега би се Димо жив затекал.
Либе му е било досетливо:
уготвило той сладки ручкове,
не турила билки отровянки.
Дойчин юнак тои отговара:
- Фала тебе, мое пръвно либе,
дали свръши, що съм ти наредил?
Дали си ми брата уморила?
А она му тио отговори:
- Я не съм ти брата уморила,
нело съм ви сладко уготвила,
да седнете, ручок да правите.
Зарадва се Дойчин добър юнак,
че му не е брата уморила,
па седнали и ручок правили.
Брезе, Ботевградско (СбНУ 44, с. 151, № 148).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст.
Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение.
Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.
|