* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Имала й мама, имала,
имала й двама синове,
два сина, до два близнака.
Глед ги мама, гледа ги,
рани ги мама, отхрани,
дошло е време на мама
синове да си ожени.
Ожени мама Никола,
че е умряла мама му.
Остана Стоян млад ерген,
млад ерген, боже, млад-зелен,
ала й клето сираче,
без баща Стоян, без мама.
Сеннаха дялба да делят:
с крина жълтици мериха,
с кантар дукато теглиха,
дялиха ниви, огради
и бащини си ливади.
Саде си, боже, остана
до два ми коня раняни,
до два ми сиви сокола.
Ако конете разделят,
един за други цвиляха,
не могат да ги раздялят.
Ако соколи раздялят,
един за други пищяха,
пищяха, не са деляха,
не могат да ги раздялят.
Никола дума Малуду:
- Малудо, първо венчило,
Малудо, булка хубава,
я ми дай златни пайвяни
и дай ми златни гемове,
в росно ливаде ша ида
конете да пайвантосам,
соколите да си пусна.
Конете трева да пасат,
соколи да си поиграят,
пък ази да ги погледам,
погледам, да им са порадвам.
Пък да семеш, Малудо,
наготви гозби изядни,
че ги с отрова посипи.
Повикай, мари, Стояна,
че си Стояна отрови,
със бяла го мекрам покрий
и с тъменеца го прикади,
че му свещица запали
и го със китка натъкни,
че викни, мари, да плачеш:
"Оле, драгинко Стоене."
Итра бе, боже, Малуда,
от бога дарба дарена,
дарена и благословена.
Въсенна конче Никола,
в росно ливаде отиде.
Малуда гозби наготви,
наготви гозби изядни,
не ги с отрова посипа,
най ги посипа, посипа
с червени-бели шекери.
Че си Стояна повика
обяда да си обядват,
че на Стояна думаше:
- Стоене, мило булино,
я ела, буле, да ядем,
да ядем, сладко да пийем,
нещо ща да ти докажа,
драгинко, да ма послушаш:
да легнеш, сладко да заспиш
с мерекам да та покрия,
с темянец да та прекадя,
ша викна, буле, да плача,
че ми батю ти заръча,
заръча да та отровя.
Драгинко, джанам, драгинко,
клето ми сърце не дава,
не дава дата отровя.
Яли са сладко, пили са,
че легна Стоян, че заспа,
че буля му гой прекрила,
с темянец ги прикадила
и му свещица запали,
че викнала, че заплакала:
- Оле, драгинко Стоене,
драгинко, мило булино,
като ша дойде батю ти,
как ща, драгинко да кажа?
Като си Никола отиде
в росно му буйно ливаде,
че конете пайвантоса,
а че си пусна соколи,
соколи да си поиграят.
Два си гарвана фъркаха,
един са ниско снемаше,
със соколи са удари.
Биха са малко, не млого,
биха са два дни и три дни,
че му навиха соколи.
Викна гарвана да плаче:
- Клета му душа, проклета,
който за брат не милей!
Да са провали мама ни,
че на й по едно раждала!
Да бяхме, боже, два брата,
на соколи ша навийме.
Как си го зачу Никола,
въсенна конче раняно,
улови двата сокола,
та че си у тях отиде,
че на двори са провикна:
- Малудо, либе Малудо,
Малудо, първо венчило,
я дай ми, мари Малудо,
я дай ми, мари, остър нож
в сърцето да са ударя,
да са ударя, пробода,
двама със брата да умрем,
един по един да н' живейем,
че то не било хубаво.
Къде е, мари Малудо,
къде е брат ми Стоян,
иди го, мари, извади,
да го видя, че да умра!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.