* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Снощи ми са скараа
Павел и Петър двамата.
Че за како за скараа -
бащина стока да делят.
Делиа стока, тъкмиа,
един други не кандисаа,
викнаа селски чорбаджии,
бре, дялба да ги раздялат.
Делиа стока, тъкмиа
бащини ниви големи -
нивята с пръти делиа,
лозята по ред делиа;
бащино тежко имане -
златото с кантар теглиа,
среброто с кринка мериа;
до два ми коян отделиа -
един за други цвилеа;
до два ми сиви сокола -
един за други пищаа;
до две ми рътки шарени -
и тяв ги дялба делиа -
една за друга вияа.
Певел са люто разсърди
на брат си, бре, на Петра,
що не му нещо наддаде -
бащино тежко имане.
Край кабил, а бре, да има
брата си Петра да отрови,
стока за него да остане,
бащино тежко имане.
Павел си жена продума:
- Петрано, първо венчило,
аз ща да та наръчам
брат ми Петра да отровиш,
стока за нази да остане!
Петрана, итра итрица,
тя на Павела думаше:
- Не бива, Павльо, не става,
без брата не е убао.
Стоката са, Павльо, спечеля,
ала са брата не стига,
за нужно време потряба -
от душмани да са отървем!
Павел сърдито продума:
- Коет' ти ази наръчам,
ако не ми го извършиш,
главата ща ти отрежа
като на пиле петроско,
като на агне гьоргьоско!
Нали Петрана послуша,
че са Петрана обрекла
братеца да му отрови,
стоката на тав да остане.
Павел ще да са нарече,
той ще да на лов да иде,
до два си коня извади,
до два сокола отпусна,
до два ми рътки шарени,
един си коня възседна
други надире поведе.
Кат' си през село минува,
коне калдаръм картяа,
соколе над него фъркаа,
рътки от преде му бягаа.
А че си Павел отиде
у бащини росни ливади
и там си коня отпусна
да пасе трева зелена.
Петрана, итра итрица,
че сготви гозби угодни,
не турна билки отровни,
драгинка Петра повика,
повика да го нагости.
Тя на драгинка думаше:
- Я ела, драгинко, да ядем,
да ядем още да пием,
аз ща та тебя оттърва,
пък ти ма меня послушай!
Като си Петър, бре, доде,
буля му дума драгинко:
- Ща ядем и ще да пием,
дума ща да са раздумаме!
Яли, пили, бре, думали,
Петранка дума драгинко:
- Като са Павльо завърне,
жув на умрял са престори,
на пъстър душек ща легнеш
и ази ща та покрия
със бяло платно пазарско,
(в). ощяна свеща запаля,
до глава блюдо със жито,
както на смъртник прилича.
Гласиа са, бре, тъкмиа,
Пабльо си спеше в ливади.
Като са Павльо събуди,
към синьо небе погледна -
в небеса фърка орленце.
Павльо на орле думаше:
- Орленце, черно дяволче,
скоро ща са та докарам
на мойто дясно коляно!
Отпусна едната сокола,
фърчала, че е стигнала,
като са с орле фанали,
юнашка борба бориа.
Нали е орле надвило,
пъстри и перца търгаше,
черни и очи кълвеше,
сокола жално пищеше.
Кат' зачу Павел сокола,
скоро й другата отпусна,
фръкнала, че е стигнала.
Като си орле фанаа,
юнашка борба бориа,
пъстри му перца отъргаа,
черни му очи изкълваа,
орленце жално пищеше.
Нали орленце смъкнаа
на Павелюу коляно,
орленце майка прокълна:
- Майно ле, да са провалиш!
Шес месца лято голямо -
шес гнязда да си извила,
един братец да си измътила,
на помощ да ми, бе, доде!
Доде бе едната сокола,
навил я бяв и убил,
кога и другата пристигна,
черни ми перца трошиа,
пъстри ми очи искълваа.
Кат' зачу Павел орленце,
че то за брата милее,
за нужно време потрябва,
от душмани да са оттърве,
скоро си коня въседна,
до два сокола помами
и до две рътки шарени -
скоро си у тяв да с'иде,
дано си брата завари,
дору не са го отровили -
без брата не е убао,
за нужно време потрябва.
Соколи напред фъркаа,
те са над двори вияа.
Петранка, итра итрица,
тя си от къщи излезе,
викнала, че заплакала.
Като си Павел пристигна,
Павел са виком провикна:
- Петрано, моя Петрано,
коет' ти бяв аз наръчал,
дано не си го свършила!
Петрана дума продума:
- Я ела, Павле, поглядни,
сичко ми, а бре, готоо.
Като у къщи улези,
брата си Петра погледна,
на пъстър душек бе легнал,
със бяло платно покрияно,
ощяна свещ му гореше.
Извади ножче буйнянско
във сърце да са удари,
бре, не ще стока, ни мъка,
най му за брата домиля.
От де го Петър съгледа,
скочи, за ръка улови:
- Не са убивай, братко ле,
не са убивай зарад мен,
умрял бяв и съживюв са!
Че давал Павел, аризвал
бащина стока и мъка
на булката си Петрана
и на брата си, а бре, Петра,
дето не го отровила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.