* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Двама са братя деляха -
Стоян и Никола двамата, -
деляха тежко имане:
с крината делят белите,
а със кринчето желтите.
Разделиха си парите -
по девет крини бешлици,
по три кринчета жълтици.
Зеха да делят ливади:
посред си брезна тегляха,
наполовин да ги разделят,
догде накрая стигнаха,
черна са брезна затваря -
не дава да ги разделят.
Делиха нивя, угари,
сяка през полвин цепяха,
догде накрая достигнат,
черни са брезни затварят -
не дават да ги разделят.
Разделиха си два коня,
два коня до два близнака.
Конете цвилят и пищят,
не искат да са разделят:
един за други пищяха,
въжя, ремъни късаха
и пак са двата сбираха.
Имаха до два сокола -
и соколите ще делят.
Соколи не се деляха,
един за други пищяха.
Стоян Николу думаше:
- Братко льо, братко Никола,
аз ще възседна кончето,
ще земна двата сокола,
на лов в гората ще ида.
А на Петрана говори,
скришум й дума продума:
- Петрано, вярна ступанке,
аз ще на лова да ида,
а пък ти стъкми, приготви
и викай брата Никола,
викай го да го нагостиш:
в ясте утрова да гудиш,
Никола да си утровиш,
нам да устане имане
и двата коня близнака,
и двата сиви сокола,
и всички нивя й ливади!
Петрана, умна, разумна,
тя му са й врекла, обрекла,
че всичко вярно ще свърши.
Кату си Стоян замина
в гората лова да лови,
Петрана стъкми и сготви
и драгинка си повика
да доде да го югости.
Като е дошел Никола,
тя си Николу думаши:
- Драгинко, драги Никола,
знаеш ли, драгинко, а не знаш,
що ми байну ти поръчал?
Поръча да та утровя,
сичкото нему да остани.
Аз го, Никола, не слушах,
аз неща да та утровя.
Като са ели и пили,
Петрана дума Николу:
- Стори са, драги Никола,
стори са от жив на мъртъв,
аз ще та, буля, покрия
със бяло платно-савану,
със китка ще та укича,
две свещи ще ти запаля,
ще седна да та уплаквам.
Щото й казала, стори го:
простря Никола в собата,
с бяло го й платно покрила
и две му свещи запали,
че седна да го уплаква,
уплаква и да нарежда.
Стоян в гората пристигна,
изпъди орле пиленце
и пусна двата сокола
орлето да му уловят.
Орлето пуща, ударя,
ударя и не ударя,
втория се пуща, па удря.
Орлето, дива гадина,
пък му са жалба нажали,
жалмо и милно пищеши,
мама си люто кълнеши:
- Майно льо, провалила са!
Няма ли лято за тебя
братенце да ми отхраниш -
да имах, мамо, братенце,
то щеше да ма отърве
от тия върли соколи!
Като чу Стоян орлето,
тогаз му румна на ума,
че си без братец остана.
Помами сиви соколи
и ги на ръка угоди,
припусна конче хранено.
Стоян са у тях завърна -
дано Петрана превари,
дур не го й йоще утровила.
Като при порти пристигна,
отдалеч клика и вика:
- Петрано, вярна ступанке,
свърши ли, що ти поръчах?
Петрана излезе със сълзи
и си Стояну думаше:
- Свърших го, либе, свърших го,
ей го у къщи де лежи
и свещи горят край него.
Стоян си конче не върза,
остави сиви соколи,
излезе горе у къщи:
Никола лежи под платно
със смесени китки убкичен.
Стоян си хвана главата
и викна, жално заплака:
- Олеле, братко Никола,
що сторих и що направих,
че си без братец останах!
И падна да ги пригръща,
ръцете да му цалува.
Тогаз са брат му обади:
- Не бой са, братко, не бой са!
Ако ти й било за стока,
сичката да ти харижа.
Ако ти й било за коне,
и двата да ти харижа.
Ако ти й било за птици,
земи и двата сокола.
Стоян го братски пригърна,
цалува, плачи и моли:
- Прости ма, братко Никола,
аз сгреших, братко, ти недей:
аз видях, бретко, що било,
що било без брат да ходиш!
Клета му душа, проклета,
който брата си умразва!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.