* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Де гиди вино червено,
де гиди добро никакво,
никога добро не стори,
не стори и не направи,
ни снощи, ни оназ вечер!
Напили са се два брата,
сбиха се и скараха се
от баща мираз да делят.
Сичкото право делили,
делили иразделили:
нивята с дълги копрали,
ливади с тънки конопци,
жълтици делят с крината,
белите пари с кантари.
Останали са два коня,
два коня и два сокола -
мило им да ги разделят,
по-свидно да ги раздружат,
че коня цвили за коня
и сокол пищи за сокол.
Стоян Николу думаше:
- Дай ги, Никола, на меня.
Никола дума батю си:
- Дай ги ти, бате, на меня,
че аз съм, бате, млад ерген,
със тях ща на лов да ходя.
Стоян са върло ядоса,
че на Петкана думаше:
- Петкано, добра стопанке,
ази ща на лов да ида
с два коня и два сокола,
нещо ща да ти обадя,
а пък ти да ма послушаш:
да месиш и да наготвиш
и да повикаш Никола,
че яжте с него и пийте
и да го, Петкано, отровиш,
че да ни останат два коня,
два коня и два сокола.
И Петкана го послуша,
месила и наготвила
и повикала Никола:
- Драгинко, драги Никола!
Ела, драгинко, да ядем,
да ядем и още да пием,
че сега няма батя ти:
батю ти на лов отиде.
И Никола бе отишел.
Пили са още яли са,
буля драгинку думаше:
- Драгинко, брате Никола,
нещо ща да ти обадя:
заръчал ми е батю ти,
когато ядем и пием,
драгинко, да та отровя,
че да му останат два коня,
два коня и два сокола.
Ами са стори жив умрял.
Аз ща та простра на одър
и с платно ща та покрия,
с цвете ща та накича.
И той са стори жив умрял,
та го на одър простряла,
със платно го е покрила
и с цвете го й накичила,
Стоян бе на лов отишел.
И пусна Стоян два коня,
два коня и два сокола.
По небо хвъркат орленца
и соколи ги уловиха,
с нехте им кожи деряха,
с клъвки месо късаха.
Орленце пищи и хвърчи
и люто кълне майка си:
- Проклета да си, майно ле!
Във тия шестях месеци
три пъти да си мътила,
братец да ми си измътила,
че сега да ма отърве
от тия сиви соколи.
Стоян като дочу орленце,
узе си Стоян два коня,
два коня и два сокола,
а че си у тях отиде.
Като портите отвори,
Стоян Петкани думаше:
- Петкано, добра стопанке,
свърши ли, що ти заръчах?
А Петкана му думаше:
- Свърших го, либе Стоене,
ей го на одър лежи.
Стоян си викна, заплака:
- Какво си сторих, направих,
че си без братец останах!
И той си жално плачеше
и на бога са моляше:
- Съживи, божв, Никола,
без братец да не оставам!
Кто го дочу Никола,
той на брат си продума:
- Защо ми плачеш , батю ле?
Кажи ми, батю, обади
какъв е кахър на тебя?
Ако е, брате, със пари,
със пари ще та откупя.
Ако е, батю, със сила,
със сила ще ти помогна.
Ако е глава за глава,
ази моята ще си дам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.