* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Де гиди вино чървено,
никогаж не си за добро!
Че ся опиха два брата,
опиха, та са скараха.
Три пути на съд ходиха
съдия да ги отсъди,
войвода да им раздели
бащина им стока и мъка.
Златото с кантар теглиха,
среброто с шиник мериха,
нивята с пръти делиха,
чаири с въже мериха.
Немогат да ся доделят,
че им от баща остали
два коня и два сокола.
Ако конете разделят,
един за други цвилеха:
ако соколи разделят,
един за други пищяха.
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано хубава,
днеска е било събота,
утре е света неделя.
Ази ща, либе, да ида
с два коня и два сокола
дребна лова да ловя.
А ти да станеш, Петкано,
да фанеш една патица,
да я заколиш, Петкано,
наготви манджи сякакви,
налей вино чървено
и повече бистра ракия,
във вино тури отрова,
та па повикай брата ми,
та го нагости и напой,
дано брата ми отровиш -
да ни останат два коня,
два коня и два сокола!
И Петкана е станала,
наготви манджи сякакви,
наляла вино чървено
и повече бистра ракия,
не щя отрова да тури.
Па повика брата му:
- Хайде, драгинко, у нази
да ядем, та па да пием,
че няма тука бая ти!
И Дамян станал, отишел.
Че го Петкана нагости,
нагости, та го напои
със тази върла ракия.
Легнал Дамян, та заспал
и Петкана го завила
с шарена черга кичена.
Ходил, що ходил млад Стоян,
нийде си лова не найде.
И той ся назад повърна
у бащини си чаири.
Пусна конете да пасат,
запали чибук-кехлибар,
хвърлил бе очи по небе,
в небето фърка сив орел.
И Стоян ся е разгневил,
та е бръкнал в кошница,
извади сива сокола,
та го на орел посочи,
посочи още напрати.
Двата с орела ся срещнаха,
малко се много бориха -
от обяд до права пладня,
не могат да ся надвият.
А Стоян пусна другият.
Двата орела фанаха,
леко го надолу влачеха,
с клюнци му очи вадеха,
с нокти му пера скубеха.
И орел писна, та плаче,
стара си майка кълнеше:
- Бог ми тя убий, майчице,
че не си, мале, пилила
в лятото два пъти,
и аз братец да иамам,
сега на помощ да дойде
и ние да се отървем
от Стоянови соколи!
А Стоян язик разбирал -
като зачу тази дума,
сами ся в глава удари:
"Дорде е пиле фъркато,
и то си плаче за братец.
Какво си ази направих,
та си Петкани заръчах
братеца да ми отрови!
Пусто остало имане,
кога без братец останах!"
Та си помами соколи,
та ги в кошница натуря,
та си кончето възседна,
към дома си отива и плаче.
Петкана го посрещна.
Стоян Петкани думаше:
- Петкано, либе хубаво,
свърши ли тази работа,
дето ти ази заръчах?
А Петкана му думаше:
- Свърших я, либе, направих,
ето де лежи в стаята
с кичена черга завит.
Стоян си конче отседна,
право при брат си отива,
кичена черга отвива
и с дребни го сълзи полива.
Брат му ся сепна, та стана,
та си Стояну думаше:
- Що плачеш, брате, над мене?
дали тя нейде биха
или ти ся нейде караха?
Защо ходиш сами, без мене?
Стоян ся, плачиш, усети,
че не е брат му отровен.
Той ся назад повърна,
Петкани ръка цалува
и Петкани думаше:
- Благодаря ти, либе Петкано!
Че защо питат хората
чедо от род да земат -
че е Петкана от хора,
от разумно коляно.
И защо питат хората,
като земат кученце,
от сой ли е майка му,
близо ли лежи до стадо,
често ли лае нощя,
далеч ли гони вълците -
че е Петкана от хора,
от хора, влака голяма,
не щя брат ми да отрови!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.