|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Баладни мотиви в народната поезия
Имала мама, имала
дор двама сина близнака,
на име Лазар и Петър.
Раснали и пораснали,
станали за оженене;
потърси да ги ожени
селото най-баш момите.
Търсила и намерила
две булки като абълки,
като две капки посица.
Като ги мама ожени,
Лазар на Петър думаше:
- Петре ле, братко Петре ле,
да делим, Петре, да делим
бащиното си имане,
поравно да го разделим.
Делили, що са делили,
Лазар на Петре думаше:
- Петре ле, братко Петре ле,
аз не ща тежко имане,
аз искам двата сокола,
сокола и сиви атове,
и двата желти копое,
и пушката бойлиета -
дребно си лова да лове
от бащините си чеире.
Петър си нищо не каза,
при булката си отиде
и й на нее думаше:
- Петровце, некаилнице,
ти стани утре раничко.
Ората в черка ще идат
аз ще си на лов да ида.
Наготви топла обяда
и на полвина отрова,
повикай бате Лазара -
да еде, да се отрови.
Петровца, некаилница,
станала рано неделе,
наготви топла обяда,
че си повика Лазара,
седнали да си обядват.
Първата апка кат' апна,
я на втората издъвна.
Петър си за лов отиде,
над него тичка подфръкна.
Тичето фърка гоори:
- Ти ли си Петър, ловджию,
дето брата си отрови,
и мен ли курбан ше праиш?
Кат' зачу Петър таз дума,
прао си у тяф отиде
и на Петровца думаше:
- Петровцв, некаилнице,
какото аз ти поръче,
дано не си го сторила!
Петровца, некаилница,
тя си на Петре думаше:
- Аз го Петре напраю.
Петър си в къши отиде,
бате си умрял завари.
Извади ножче анчерче
и са в сърцето удари
и на бате си думаше:
- Я лежи, братко, да лежим,
бащино имане да делим,
поравно да го разделим!
Нови пазар, Шуменско, преселници от Мала Азия (СбНУ 47, с. 324,
№ 175 - "Петър погубва брат си за имот").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст.
Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение.
Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.
|