5. МАРКО ИЗБАВЯ ТРИ СИНДЖИРА РОБИ

Български народни песни. ІІ. Епос

Седна Марко с макя да вечера,
а макя е бозка извадила,
та е клела Маркоте юнака:
- Леле, синко, Кральевике Марко,
арам да е това бело млеко,
арам да е таа бела бозка,
що си цицал три години време -
твойо баща у църква идеше,
не носеше юначко оруже,
не правеше кръви у неделя.
Рано рани Марко Кральевике,
рано рано, утре отзарано,
рано рани, та си любне вика:
- Стани, любне, Еленко невесто,
стани, любне, вода да донесеш,
стани, любне, премена донеси,
да си чисто лице преумием,
да се чисто, любне, преублечем,
че си идем църкви на ютрина,
на ютрина и на литургиа,
и че земем пречисто преческе.
А стануе неговото любне,
а стануе, а юнак прашуе:
- Леле тебе, Кральевике Марко,
като спраям Шарца добра коня,
да тура ли юначко оруже?
- Немой, любне, оруже да тураш,
не виде ли снощи моя макя,
що ме макя с бозка заклиняла -
кога идем църква на ютрина,
да не носим юначко оруже!
Немой тура юначко оруже.
И Еленка вода е донела,
и изнела той бела премена.
Премени се Кральевике Марко.
А що беше Еленка невеста,
справила му Шарца добра коня
и турила сабля на сглабове,
що се вие сабля та се крие,
та се крие у свилни джепове.
Та я тури коню под чултара,
у чултара, у свилни джепове.
Дваж се, триж се у яъре враща,
та на Шарца она зарачаше:
- Леле тебе, Шарца добра коня,
като идеш тамо по друмове,
ако видиш некаква неволя,
да си кажеш сабля на сглабове;
ако нема нищо на неволя,
немой казва сабля на сглабове,
кога дойде, мене да не ружи.
Излезнал е Марко Кральевике.
Изведе му Еленка невеста,
изведе му Шарца добра коня,
изведе я при таша бинека.
Тури нога у десна зенгиа,
дур да тури, море, и оная,
конь му мина през поле широко,
та е наел през гора зелена.
Погледнал е Кральевике Марко,
на гората шума повенала.
Марко юнак на гора сборева:
- Горо, горо, що си огрознела?
Дали те е слана осланила,
ели те е секира посекла,
ели те е пожар пожарило?
А гората Маркоти говори:
- Леле тебе, Кральевике Марко!
Не е мене слана осланила,
нито мене секира посекла,
нито мене пожар пожарило:
заминаа три синджира робье,
караа ги три арапа църни -
еден синджир се млади момчета,
армасани, млади невенчани;
други синджир се млади девойки,
армасани, моми невенчани;
треки синджир се млади невести,
се невести сос мъжки дечица -
от жалби сам язе повенала.
Бутна коня Кральевике Марко,
бутна коня воз темна клисура,
та пристигна три синджира робье,
пристигна ги, море, замина ги.
Тогай викна невеста низ робье:
- Леле, братко, Кральевике Марко,
и ти ли ме, братко, не познаваш?
Я се молех и деньем и нощем
я да срешнеш мене, я да стигнеш,
ти ни стигна - и ти ни замина!
Запре коня Кральевике Марко,
та почека три синджира робье,
та си праша невеста из робье:
- Леле тебе, невесто из робье,
какво знаеш, ке ме Марко зоват?
Тогай каже невеста из робье:
- Леле тебе, Кральевике Марко,
и ти ли ме мене не познаваш,
и ти ли ме така заминуеш,
дали знаеш мене, ил' не знаеш,
кога беше пръвна размириа,
та идеха бугаре на войска,
и ти иде, Марко ле, на войска,
та донесе седемдесе рани,
седемдесе рани куршумлии,
осемдесе рани калъчлии,
а на коньо ни край, ни брой има?
Моя макя икимджикя беше,
та ти, Марко, рани лекуваше,
по триж днеска рани вързуваше,
вързуваше и развързуваше.
А я си бех маненко момиче,
та ти, Марко, тънки кърпи перех.
Тогай каже Марко Кральевике:
- Та ти ли си, Янинко невесто?
- Ете я сам, Марко Кральевике,
ете я сам, мое мило брате!
Тогай каже Кральевике Марко:
- Чуете ли, три арапа църни!
Да ви дадем до двеста алтъна,
да пушите невеста низ робье.
А що думат три арапа църни:
- Аде върви, луди бугарине,
и за тебе една алка има,
тебе че у робье да туриме,
та и ти че у робье да идеш,
като кьосем пред ситни шилета.
Тогай каже Кральевике Марко:
- Чуете ли, три арапа църни!
Да ви дам ли до триста алтъна,
упущете невеста из робье.
Па казаха три църни арапа:
- Минуй, минуй, луди бугарине,
и тизе чеш у робье да идеш!
Разлюти се Кральевике Марко,
разлюти се сърце у юнака,
та остана малко нанадзаде,
та зафана от конь да се своди,
та си бере скали и каменье
да загажда у църни арапе.
Тогай каже Шарца добра коня:
- Леле тебе, Кральевике Марко,
щото си е твойо пръвно любне,
турило е сабля на сглабове,
турило у чуена чултара,
у чултара, у свилни джепове;
земи сабля, Марко Кральевике,
та не троши ни мене, ни тебе
и удари троица арапа.
И он бръкна у свилни джепове,
та извади сабля из джепове,
па разтроши три синджира робье,
на сек' даде по два-три алтъна,
ем им дава, ем им па нарача:
- Да минете низ Нова пазара,
да купите на нодзе папуци,
купете си, боси не одете,
купете си, голи не одете;
и купете лебец да ручате -
заран си е голем ден Великден.
Па си бутна Кральевике Марко,
па си оди Марко на ютрина,
па си ойде у Дечан манастир.
А що беше стара егумена,
он си гледа на ачма пенджера -
оти нема кральо да ни дойде.
Вакът дойде църкви да изпуща.
Видела го стара егумена,
дека Марко по авлиа оди,
дека оди, та си коньо води,
али не ке у църква да влезне.
Излезна си стара егумена,
та си праша Маркоте юнака:
- Леле тебе, да краля честити,
що ни си се намо разсърдило,
оти не кеш у църква да влезнеш?
А що каже Кральевике Марко:
- Леле тебе, стара егумено,
я не сам се вамо разсърдило,
лел направих кръви у неделя -
посекал сам три арапа църни,
та изпущих три синджира робье
и им дадох по два-три алтъна,
да си купи секой, що си нема,
ха не мога у църква да влезна,
та не мога преческе да зема.
А снощи ме макя заклиняла
да не правим кърви у неделя.
И я не кех кърви да си правим,
а що си е мое пръвно любне,
турила ми сабля на сглабове,
та посекох три църна арапа,
немам право във църква да влазим.
Тогай каже стара егумена:
- Леле, Марко, Кральевике Марко,
ти си имаш таман три преческе -
едно тебе, едно на макя ти,
едно, Марко, на твоето любне,
що турило сабля на сглабове.
Тогай се е Марко причастило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2007
Български народни песни. ІІ. Епос. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. ІІ. Епос. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.