26. ДРАГАНКА ХАЙДУТКА

Български народни песни. ІІ. Епос

Откак са Иванко подигна,
още сестра му Драганка,
във пътя хазна не мина
от царя, ни от везиря.
Снощи ми поща довтаса,
царска ще хазна да мине.
Иванчо дума Драганки:
- Драганке, сестро Драганке,
къде как съм та проводил,
се ми работа завърши!
Я вземи китка ключови,
отвори тъмни зимници,
че вземи бели чадъри,
че иди, сестро Драганке,
долу във росно ливаде,
във беглишкото усое,
курдисай бели чадъри,
прегради маала градинка,
че насей цвете сякакво.
Кат са хазните зададът,
ти иди в мала градинка,
набери цвете сякакво,
направи китки смесени,
секиму китка да дадеш,
на байрактаря две китки,
с китките да ги обавиш,
докато дода и ази,
дорде ма глава отболи,
докат ма треска претресе.
Драганка дума Иванчу:
- Братко ле, не стигна ли ти
девет пещери с имане,
десета с жълти жълтици?
Иванчо дума Драганки:
- Драганке, сестро Драганке,
стигнало и артисало,
ала хаири ще правя,
хаири и манастири,
на буйна вода камен мост,
на пуста гора манастир,
манастир святи Ивана;
на ново село черкова,
черкова свята Драгана.
Че го Драгана послуша,
зела е китка ключови,
отвори тъмни земници,
извади бели чадъри,
че си Драганка отиде
долу в росното ливаде,
във беглишкото усое,
курдиса бели чадъри,
пригради мала градинка,
насея цвете сякакво.
Кат са хазните задали,
Драганка влезе в градинка
набрала й цвете сякакво,
направи китки смесени,
че пред хазните излезе,
секиму китка подаде,
на хазнатаря две китки.
Хазнатар й са молеше:
- Драганке, баш харамийо,
молба ще ти се помоля,
хазните да ми харижеш,
че веке ми са додея
от бащини ми маргази,
от дедови ми накази.
и Драганка го послуша,
и му хазната хариза,
и са назади повърна.
Отгоре иде Иванчо
и на Драганка думаше:
- Драганке, сестро Драганке,
без мене пара не струваш,
каквото ази без тебе;
защо хазните изпусна,
не ги, Драганке, бастиса?
И Драганка са разсърди,
че си хазните пристигна,
че са надясно завъртя,
докат са наляво обърни
до еден ми ги изсече,
двеста ми руси казаци,
триста ми делибашии.
Че им хазните дигнала,
че при Иванча отиде
и на Иванча думаше:
- Братко ле, братко Иванчо,
болен си, братко, ще умреш,
ала са пак не оставаш;
мене ми са хазнатар помоли,
че му хазните харизах.
Догде Драгана издума,
Иванчо са от душа отдели,
тежко имане остави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2007
Български народни песни. ІІ. Епос. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. ІІ. Епос. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.