23. ИНДЖЕ ВОЙВОДА

Български народни песни. ІІ. Епос

Разплакала се гората,
гората и планината,
и на гората дървето,
и на дървето вършето,
и на вършето листето, -
заради Индже войвода:
- Де да е Индже, да дойде
със петстотин млади юнаци,
дето ги куршум не фата,
гората да развеселят?
Как ги е зачул Инджето,
та си се викна, провикна:
- Кольо ле, Кольо байрактар!
развивай, Кольо, байраци,
събирай, Кольо, юнаци,
гората да развеселим,
гората и планината.
Още на гора думаше:
- Горо ле, горо зелена!
Имаш ли вода студена,
имаш ли сянка дебела?
Гора на Индже думаше:
- Ти дойди, Индже войвода,
аз ще ти сянка направя,
още ще вода източа,
като за тебе войвода,
и за твой отбор юнаци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2007
Български народни песни. ІІ. Епос. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. ІІ. Епос. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.