2. КРАЛИ МАРКО ПРИДОБИВА ОРЪЖИЕ, КОН И ЖЕНА

Български народни песни. ІІ. Епос

Се собрали седемдесет кралеви,
ядат,пият,мушавере прават,
един други сите ми се хвалат
со юнаство,кой какво що имал.
Покрай ними и Марко ми седел,
и той ми се,братле,похвалило,
и вака си на кралеви рекло:
- Ой ви, море, кралеви, баневи!
И вие сте доста, бре, юнаци.
Ама аз съм от вас, бре, по юнак:
ако ръчка земята имаше,
аз се можех, богме, да я свъртам.
Кога чули кралеви, баневи,
кога чули хвалбите от Марка,
сите, брате, се изнасмеяле,
сите шега нему се му сбиле,
и го Марка много усрамиле,
и вака му тогай нему рекле:
- Дейди, Марко! Како не се срамиш,
що се хвалиш земня да превъртиш?
Волкашин ти тебе беше татко,
той имаше до три тарапани:
първа беше от карагрошеви,
втора беше от жолти дукати,
трекя беше се от дребни пари, -
и никой път той не се хвалеше.
Кога чуло Марко, мало дете,
от кралеви таквие сборови,
яхнал коня дома да си ходит.
Овде, онде по бели друмови,
дедо Господ на път беше седнал,
да го чека Марка от Вароша,
пол юнаство нему да му земит,
да не нещо земня той претърпи,
голем пакост тогай той да стори.
Турил Господ една торба земня.
- Марко дошол пред бога да вървит
и вика му Господ проговорил:
- Ой юначе, незнаен делия!
Ти, що носиш дългата гаргия,
я подслези от коня на земи,
да ми крениш тая торба земня,
дека съм си старо, хем невредно,
та не можам само да си кренам.
Кога чуло Марко Кралевике,
той от коня, брате, не ми слегол,
со гаргия торба си наденал,
опнал юнак, за да я покреник
и не могол, богме, да я кренит,
гаргия се на парчиня скърши.
От коня се Марко понаведе,
с десна ръка торба ми подхватил,
опнал юнак, за да я подкренит, -
се скинале от коня колани,
и пак Марко не му я подкренал.
Тогай Марко изгубил юнаство
половина от колко що имал,
и от бога благослов той добил,
за да бъде Марко много хитър,
дупнал коня и дома си дошол,
що я викнал майка си при себе,
та я хватил за лека плетинки
и я стегнал тая да му кажит
и вака Марко незе той велел:
- Слушай, майко, моя стара майко,
ке те прашам нещо да ми кажиш!
Оти мене не ми си казала,
оти татко имал тарапани,
тарапани, коня и оръже?
Отговори майка му на Марка:
- Дейди, синко, младо мое дече!
Тарапани татко ти имаше:
първа беше от карагрошеви,
втора беше от жолти дукати,
трекя беше се от дребни пари.
Истина, аз не съм ти кажало,
дека си ми още аджамия,
аз те чаках, ти да ми узреиш,
затова аз не съм ти казала,
ела, синко, сега да ти кажам,
тарапани со очи да видиш
и да видиш негово оръже.
Татко ти кон той не си яхваше,
той яхваше витеза кобила.
Кога умре татко ти Волкашин,
я изпущих край слано езеро -
кой я знаит дал още е жива!
Пошол Марко, тарапани видел,
и си зело татково оръже,
та си пошло край слано езеро,
да я барат витеза кобила,
овде, онде около езеро;
що я нашол витеза кобила
и по нея шареноно ждребе.
Ми се загнал юнак да я хвакя -
той ми търчал, кобила бегала;
кога Марко нея я прифтасал,
тая ми се в езеро хвърлила.
Тогай Марко по ждребе се загнал.
Овде, онде Марко ми го хватил,
ми го хватил и юнак се вкачил.
Пръсна ждребе по поле да бега,
рипа, скака и клони хвърляло,
за да хвърли Марко от рамена.
Види ждребе, оти не се хвърля,
ми се спущи и в езеро рипна,
да некако Марка да отхвърли.
Марко тогай много се уплашил,
да не нещо, богме, се удавит.
Яко Марко за грива се държал,
препливало ждребето езеро.
Тогай ждребе ми се уморило
и на сухо това ми излегло,
на Марка се това поклонило.
За чудене Шарен проговори
и на Марка вака това рекло:
- Ой юначе, незнаен делия!
Я кажи ми, чие си колено,
аз да съм ти твоя верна слуга -
аз съм юнак, ама ти по юнак.
Лели вели Марко, му сборува:
- Ой ти мое, мило брате ждребе!
Татко мене Волкашин ми беше.
Дури жив бил, кобила яхаше
и со нея юнаство правеше.
Кога чуло ждребе тригодинче,
оти той бил син на Волкашина,
виснал ждребе по своята майка.
Марко яхнал ждребе тригодинче
и кинисал дома да си идит.
Кога виде кобила витеза,
оти ждребе шарено ке бега
л кобила тръгна си по него.
Дошол Марко до Вароша града,
вързал Шарца в тъмна конюшница
и до него витеза кобила.
Тогай Марко майка си прашало:
- Да ми кажиш, моя мила майко,
татко коня кой си го ковеше
и оръже кой си подправяше,
остра сабя кой си я точеше,
а боздуган кой му го белеше?
- Ой ти, Марко, мое мило чедо!
Татко ти си побратим имаше,
побратим Яко куменджия -
той ми седит во Солуна града -
той кобила на татка ти ковал;
от карагрош плочи той му ковал,
а от дукат клинци той му ковал;
остра сабя Яно му точеше,
и боздуган той му го белеше.
Кога чуло Марко своя майка,
яхна Шарца и тръгна да одит,
да ми одит до Солуна града,
у онега Яно куменджия.
Овде, онде по бели друмови,
фтасал юнак во Солуна града,
шеткал, прашал низ тесни сокаци,
кой ке стретил, секиго го прашал
за кая седит Яно куменджия.
Одвай юнак кукята му нашол,
порти биле, богме, затворени,
во дворови свирци, табуани,
дека Яно две сватби си правел:
син си женал и керка си мъжил.
Клукнал Марко на витине порти,
що излегле слугите Я нови,
за да видят кой клука на порти.
Слуги Марка лели го прашале,
що ми сака и на порти клука.
Проговори Марко Кралевике:
- Аз го сакам Яно куменджия,
оти ми ет от татка побратим,
да ми коват Шарца пеливана,
да ми точит сабя дамаския,
да ми белит тежка боздугана.
Ми излегол Яко куменджия
и му рекол Марка Кралевикя:
- Ай ой ми си, незнаен делия!
Аз не можам коня да ти ковам,
нито можам боздуган да белам:
аз си имам, море, до две сватби. -
Лели Марко тогай се налюти,
та си порти со боздуган удри,
що ги втера до среде дворови,
та си влезе Марко во дворови
и го стегна Я но куменджия
да му кова коня со карагрош.
Лели Яно тогай се уплаши,
та го молил Марко Кралевикя
да почекат сад една неделя,
дури сватби той да си биттиса;
Марко да седит на хладна механа,
да си пиет вино и ракия -
що ке пиет, Яно ке заплатит.
Тогай Марко на Яна говори:
- Дойди, море, Яно куменджиоЕ
Аз не седам овде на механа,
за да пиям вино и ракия;
аз ке одам до Вароша града,
ке поседам сватби да биттисаш,
по неделя пак аз ке ти дойдам,
току сега извай ми снаха си,
да ме мене со вино почести
и аз нея дар да я подарам.
Я изведе Яно своя снаха,
та му тури чаша ройно вино
и почести Марко Кралевике.
Чаша мала, за него ненаситна:
той побарал чаша чабурлия.
Ми извадил Яно чабур чаша,
чабур чаша - седемдесет ока,
що си пиел стара Волкашина,
кога идел у Яна на гости.
Кренал Марко чаша чабурлия
и я изпил сета дур до копка,
ми посакал Марко още една.
Що гледала Яновата керка,
що гледала горе от дивана,
променена како за невеста,
и се шега со Марко подбила,
оти вино много Марко изпил.
Я дочуло Марко Кралевике
и се Марко много налютило,
и вика му на Яна той рече:
- Ой ти Яно, татков ми побратим!
Благодарим на твоята снаха,
що ме мене тая почестило
и со вино мене послужило,
и аз нея дарчок я подарих;
нека дойде и твоята керка,
да ми мене десница целива,
та и незе дарчок да подарам,
како що я снаха ти подарих,
- оти жени ми са късканджии,
късканджии, много завистливи.
Тогай Яно пошол при керка си,
при керка си гюзел Ангелина
да я молит при Марка да дойдит.
Ангелина на татка си рекла:
- Променета аз съм за невеста,
при него не ходам променета;
аз да влечам невестинско рухо,
да облечам рухо катаденско,
тогаз, татко, пред него ке ходам,
пред онега незнаен делия,
пред онега тежка пияница.
Що велела, се Марко ми слушал
и се още Марко налютило,
и на Шарца вака сборувало:
- Слушай, Шарце, що сакам да права
И аз тебе сакам да те прашам,
дека ми си, Шарец, нековано:
дали можеш дваица да носиш?
Яновата керка ми бендиса,
ке я грабам за млада невеста,
оти тая мене не бендиса
и се шега со мене шегува,
и си елече рухо невестинско,
та облече рухо катаденско.
Шарец тогай на Марка сборувал:
- Дейди, Марко, мои стопанино!
Ако тебе мома ти бендиса,
ти граби я и хич ти не бой се:
аз ке можам да ви носам двата,
ако съм си, море, нековано.
Ангелина пред Марка излезе
со рубата, лели, катаденска,
за да бакнит Маркова десница.
Марко тогай Шарца ми разиграл
и подаде ръка на Ангелина,
Ангелина за да му целиват.
Я подарил три жолти дукати.
Ангелина му се поклонила
и повторно ръка целивала.
Тогай Марко за ръка я хватил
н я хвърлил зад себе на коньо,
дупнал Шарца со жолти махмузи
и си литнал по бели друмови,
бегат Шарца како сиви сокол.
Що запея гюзел Ангелина -
малко била, богме, речовита,
ама била много гласовита -
и во лесна на зето велела,
що говеял на честна трапеза
у татка й, Я но куменджия:
- Що говеяш, зете от Крайна,
кога зеле твоя Ангелина?
Кога чуло зета от крайна,
кога чуло лесна от невеста,
незините жалостни гласеви,
дека Марко нея я попленил,
рипнал юнак от честни трапези.
Кай що стъпил, на дно в земи втерал!
И проседлал коня бедевия,
го престегнал со девет колани.
Кога, брате, коня престегнувал,
до три педи от земи го кревал.
Кон си яхнал и боднал по Марка.
Овде, онде по бели друмови,
го прифтасал до Галичка река.
Река била лошо дотечена,
що носила дърва и камене.
Тогай Марко беше се уплашил
от реката, дека беше стекла,
и от юнак, дека го привтасал.
Тогай Марко на Шарца сборувал;
- Дейде, Шарец, ние погинахме,
от юнака, богме, от крайна,
още малце, ето го, ви фтаса!
Лели тогай коня му сборува:
- Дейде, Марко, мои стопанино!
Среде река ти си копе удри,
за да заприш дърве и камене,
дури да се ние поминеме;
ти не бой се, аз ке те изпливам,
аз съм учен още от малечко.
Удрил Марко копе среде река
и ми запрел дърве и камене,
та ми влегол Шарец да ми плива.
Втасал юнак лели от крайна
и той влегол в река, за да пливат.
Свикал Шарец на Марко Кралета:
- Търгай, Марко, копе от сред река -
да понесит дървя и камене,
да препречит коня бедевия!
Тръгнал Марко копе от сред река,
и понесло дървя и камене,
та препречил коня бедевия,
и се вратил юнак от крайна,
та застанал Марка да го гледат.
Марко слегол от коня на земи.
та извадил бедата марама
и обришил Шарца пеликана,
та во чело Шарца си целиват,
мегю обе двете църни очи,
дека него от река препливал.
Проговорил юнак от крайна:
- Дейде, море, незнаен делия!
Не целивай коня шаренога,
най целивай гюзел Ангелина!
Аз я свърших, а ти я кердоса,
оти си бил по юнак от мене.
Отговорил Марко Кралевике:
- Дейде, море, юнак от крайна!
Аз целивам коня шаренога,
дека юнак той мене избавил;
Ангелина аз не я целивам,
дури венец аз незе не турам,
и со закон нея да си венчам.
Станал Марко от Галичка река
и си дошол дома со невеста.
Майка му го хубаво пречека
и невеста милно си прегърна,
та я крена в ръце, како дете,
я отнесе в шарена одая,
па си кани кралеви, баневи,
и курдиса свирци, табуанци.
Що ми правит сватба три недели!
Па ми викна стара егумена
от монастир свети Архангела,
да ми венча Марка Кралевикя
со негова гюзел Ангелина.
Сватба било и се биттисало,
секой дома весело си ошло.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2007
Български народни песни. ІІ. Епос. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. ІІ. Епос. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.