19. ТАТУНЧО ВОЙВОДА

Български народни песни. ІІ. Епос

Мама Татунчо думаше:
- Синко Татунчо, Татунчо,
Татунчо един на мама,
добре ми дойде на гости!
Я остави са, Татунчо,
от този пусти хайдутлук,
хайдушко не е за млогу,
хайдушко й, сино, за малко,
хайдутин къща не гледа,
хайдутин майка не храни!
Продай си пушка бойлия
и остра сабя змиица,
па впрегни руси биволи,
че иди угар да ореш,
да пръскаш жълта пшеница,
да храниш мама със халал!-
Татунчо мама послуша,
че впрегна руси биволи,
че впрегна рало писано,
обърна бразна и друга-
силян са й пепел вдигнало.
Татунчо ми са й почудил
каква е тая работа:
дали ми й коне ергеля,
али ми й чарда говеда?
Не било коне ергеля,
не било чарда говеда,
я най е, холам, я най е
царюви млади сеймени;
че ги е царя проводил,
Татунча да си уловът,
главата да му отземат,
на царя да я занесът.
Тий при Татунча дойдоха
и на Татунча думаха:
- Ораче, младо копаче,
като ми ореш и сееш
ти не знаеш ли Татунча,
де оре, холам, де сее,
де пръска жълта пшеница,
да храни майка със халал?-
Татунчо дума сеймени:
- Аз си Татунча не зная,
не зная и не познавам. -
Най-подир иде циганче,
циганче грозно омразно,
то на Татунча думаше:
- Татунчо, а бре, Татунчо,
че не ща ли та обади?-
Татунчо дума циганчи:
- Ако ма, холам, обадиш,
жив жа ти кожа одера!-
То си Татунча обади,
сеймени идат, нападат,
Татунчо дума копрали:
- Копрало, моя сестрице,
ако ма сега отървеш,
ручката жа ти позлатя,
крачката жа ти посребря!-
Че обзе тежко копрало,
че са Татунчо завъртя
наляво още надясно,
га са наназад повърна-
главите им са търкаля!
като на бахча зелето;
фесове им са червенят
като на бахча пиперя;
трупове им са търкалят
като на нива кръстците.
Татунчо у тях отиде,
че на майка си думаше:
- Аз орах, мамо, аз посях,
даде го Господ, стори са:
ясно ми й слънце изгряло,
и то ми й, мамо, узряло,
и аз го, мамо, пожънах.
Мама Татунчу думаше:
- Стой, недей лъга майка си,
че е от бога грехота!
- Кога ми вяра не фащаш, .
я хайде да те заведа!-
Кога си майка заведе-
главите им са търкалят
като на бахча зелето;
фесове им са червенят
като на бахча пиперя;
трупове им са търкалят
като на нива кръстците.
Татунчо мрътви съблече,
кемери тeжки извлече,
кемери, пълни с алтъни,
че ги мами си подаде: -
- Земи тва, мале, имане!
Ти право беше казала:
"Хайдутин къща не гледа,
хайдутин майка не храни."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2007
Български народни песни. ІІ. Епос. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. ІІ. Епос. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.