17. НЕНЧО ВОЙВОДА

Български народни песни. ІІ. Епос

Прочу се Ненчо войвода
по тази Стара планина,
по това поле широко
със седемдесет юнака.
Заварди Ненчо, заварди
заварди царски друмища;
не дава пиле да хвръкне,
ни царска хазна да мине,
камо ли човек да мине!
То се е чуло до царя,
царят си викна, провикна:
- Няма ли юнак над юнак,
Ненча войвода да хване,
жив при мен да го доведе,
голям ще бакшиш да вземе -
девет товара с имане,
десети ситен маргарит!
Никой се нае, не нае,
наела се е сестра му,
сестра му левент Тодорка.
Тя си при царя отиде,
та че на царя думаше:
- Царьо ле, царьо честити,
честито да ти й царството!
Аз ще, царьо, да ида
във тая гора зелена,
Ненча войвода ще хвана,
жив при теб ще го доведа,
голям ще бакшиш да взема!
Та че си у тях отиде,
обзела мъжко детенце,
дето го баба не знае,
отиде й в гора зелена,
та че се викна, провикна.
Отде я зачу млад Ненчо,
той на дружина думаше:
- Дружина вярна, зговорна,
я почакайте вий тука,
да сляза долу на пътя,
да видя какво минава!
Той слезе долу на пътя,
тамка завари сестра си,
сестра си левент Тодорка.
Тодорка Ненчу думаше:
- Прощавай, байо, срамове,
и ти ми, Боже, грехове!
Не знаеш, байо, не знаеш,
сега девета година,
какво се, байо, ожених;
хубава челяд добивам,
и мъжка, байо, и женска,
ала ми челяд не трае.
Сега съм дете добила,
мъжко съм дете добила;
сбраха се, байо, жените,
жените, още бабите,
та във гора ме пратиха,
от гора юнак да викам,
детето да ми кръщава -
дано ми траят децата!
Ненчо Тодорки думаше:
- Сестрице, левент Тодорке,
да не е нещо измама -
двете ти очи изваждам,
на калъч ще ги нанижа!
Та че станали, отишли
във това село голямо,
във тая нова черкова.
Остави малко детенце,
та че на Ненча думаше:
- Байо ле, Ненчо войводо,
я стой, почакай, байо ле,
аз ще, байо ле, да ида
селски попове да викам,
детето да ми кръщават.
като навънка излезе,
черковни врата затвори
и ги извънка заключи.
Не си отиде Тодорка
селски попове да вика,
ами отиде Тодорка
млади сегмени да вика,
сегмени с бюлюкбашия,
та голям бакшиш да вземе -
девет товара с имане,
десети ситен маргарит.
Нали бе Божа работа,
та се детето продума:
- Вуйчо ли, Ненчо войвода,
що седиш, вуйчо, що чакаш?
Жив ще те, вуйчо, уловят,
при царя ще те заведат!
Ненчо са Богу помоли:
- Боже ле, самогледнико!
сега ми, Боже, помогни
веднъж навън да изляза,
холям ще хаир да сторя -
черкова ще си направя,
Света София черкова,
Свети Хилендар манастир!
И се е Ненчо обрекъл
по едни кола бял восък
и едни кола бял тамян.
Нали бе Божа работа,
та се врата отвориха.
Разпаса чифте кемери,
извади жълти жълтици,
та си куните налепи
и си детето обсипа;
като си вънка излезе,
черковни двори напръска.
Като на порти излезе,
ето че иде сестра му,
сестра му, левент Тодорка,
след нея тичат сегмени,
сегмени с бюлюкбашия!
Като ги видя млад Ненчо,
извади сабя френгия,
та си сегмени изсече,
сегмени с бюлюкбашия!
Та че си хвана сестра си,
двете й очи извади,
та ги на калъч наниза,
та че Тодорка думаше:
- Тодорке, мила сестрице,
защо си брату душманин?
Кога си гладна за пари,
защо ми не си казала -
със пари да те обсипя?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2007
Български народни песни. ІІ. Епос. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. ІІ. Епос. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.