16. ЧАВДАР ВОЙВОДА

Български народни песни. ІІ. Епос

Събрал е Чавдар, Чавдаро,
до триста отбор юнаци,
Лало им беше байрактар.
Чак се й до София зачул,
паша си хабер проводи:
- Де да е Чавдар, да дойде,
харизма ще му харижа -
на всеки юнак по калпак,
Чавдару самур кюркове!
Как зачу Чавдар таз дума,
Чавдар в София ще иде!
Лало Чавдару думаше:
- Не ходи, вуйчо, в София -
не ще ти бъде харизма,
най ще ти бъде измама!
Чавдар на Лала думаше:
- Лало ле, младо юначе,
колко си, Лало, глупаво,
колкото жена вдовица,
барем не и мъжетница!
Лало Чавдаро думаше:
- Вуйчо ле, вуйчо Чавдаро,
хад' юнаци да разделим -
на тебе сто и петдесет,
на мене сто и петдесет;
като в София отидеш,
като те паша посрещне,
като ти опък ръце свърже,
към тъмница те покара,
ти се на паша помоли:
"Пашо ле, пашо софийски,
я ми ръката развържи,
ръката, пашо, десница,
ако не - барем левица,
с тръбило да си засвиря;
твърде ми й тъга паднало,
тъга, пашо ле, тежчина,
дано се тъга размине!"
Като с тръбило засвириш,
ази ще, вуйчо, да слушам,
от връх, от Стара планина,
и аз в София ще дойда
с моите отбор юнаци!
Че си юнаци делили -
на Лала сто и петдесет,
Чавдару - сто и петдесет.
Като София наближи
и го пашата посрещна,
опък му върза ръцете,
и го в тъмница покара,
Чавдар се паша помоли:
- Пашо ле, пашо софийски,
я ми ръката развържи,
ръката, пашо, десница,
ако не - барем левица,
с тръбило да си засвиря;
твърде ми й тъга паднало,
тъга, пашо ле, тежчина,
дано се тъга размине!
Че му ръката развърза,
ръката, джанъм, левица,
че си с тръбило засвири.
Отде го Лало позачул,
от връх, от Стара планина,
Лало в София отиде.
Като София наближи,
вси дюгени затвориха,
затвориха и заключиха.
Лало в конаци отиде,
конаците заключени.
Лало юнаци думаше:
- Юнаци, млади ергени,
я си пушките подайте!
От пушки стълба направи,
че си в конаци прескочи
и на юнаци отвори.
Право в тъмница отиде;
като в тъмница отиде,
че си вратата поритна,
те се на щита запряха,
че на Чавдара думаше:
- Я излез, вуйчо Чавдаро,
хайде, въз паша ще идем!
Като въз паша излезе,
че го за перчем улови
и си на паша думаше:
- Пашо ле, пашо софийски,
дарувай Лала копиле,
дору ти глава не е взел!
Паша на Лала думаше:
- Лало ле, младо юначе,
удряй кулата във върха,
че вземай дребни дукати!
- Що ми са дребни дукати -
аз нямам хрътки да нижа!
Пашо ле, пашо софийски,
дарувай Лала юнака,
дору ти глава не е взел!
Паша на Лала думаше:
- Лало ле, младо юначе,
удряй кулата в средата,
че вземи кара грошове!
- Що ми са кара грошове -
аз нямам коне да кова!
Пашо ле, пашо софийски,
дарувай Лала юнака,
дору ти глава не е взел!
Паша на Лала думаше:
- Лало ле, младо юначе,
удряй кулата в дъното,
че вземай жълти жълтици!
- Що ми са жълти жълтици -
аз нямам булки да пращам!
Че го за крака улови,
че го из стълби влачеше,
главата му се дрънкаше
от сколопат на сколопат,
в касапница го завлече,
къс си го по къс разсече,
на ченгели го разкачи,
на софийчани викаше:
- Джан-бала, паша софийски,
джан-бала, свиня дебела,
тичайте, хора софийци,
вземайте свиня дебела!
Че си се назад повърна,
че си в кулата отиде
и на юнаци думаше:
- Вземайте тежко имане,
по-много жълто от бяло,
кой колко може да носи!
Че си се назад повърна,
че из София излезе,
та си в планина отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2007
Български народни песни. ІІ. Епос. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. ІІ. Епос. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.