12. КРАЛ МАРКО И ФИЛИП МАДЖАРИН

Български народни песни. ІІ. Епос

Излязъл йе Филип добра юнак,
излязъл йе на хладна михана,
та ми пийе вино бистроискро,
со виното така говор прави:
- Ой та тебе, вино бистроискро!
Че има ли по юнак от мене?
Погубил сум седемедесет момци,
загубил сум седемедесет жени;
не ми стигат още три юнака:
йодното йе Реля Шестокрилца,
другото йе Иван Белиградец,
а трекьото Марко Бугарчето.
Почула го Димна самодива,
самодива, Марку посестрима,
па си дума Кралевити Марку:
- Леле, Марко, мое мило брате!
Похвали се Фило Маджарина,
похвали се во хладна михана
пред маджаре, се отбор юнаци,
пред маджарки, се лични девойки,
оти нема по юнак от него.
Сака Фило Марка да загуби,
да загуби Реля Шестокрилца,
да загуби Ива Белиградца.
Слушай, Марко, мое мило брате!
Слушай, Марко, самодивско чедо,
що ке тебе посестрима каже:
да ми станеш рано во неделя,
да оседлаш своя бърза коня,
та да одиш во града Будина,
да затрийеш маджарско копиле.
Не плаши се Филови войскаре,
не плаши се Филово юначство,
не плаши се змея шестокрила,
Филипова верна побратима.
Нека знайе и старо, и младо,
нека знайе Марка от Прилепа,
нека знайе Марка Бугарина,
от' йе Марко самодивско чедо.
Седнал Марко с майка да вечеря,
да вечеря с нег'во първо любе,
да вечеря с нег'во мило дете,
мило дете, малечки Огнянча.
Гозба лопа Кралевити Марко,
гозба лопа, под мустак се смейе;
вино пийе Марко добар юнак,
вино пийе и мустак си вийе.
Согледа го нег'ва стара майка
и сину си тъжно отговаря:
- А бре, сине, вое мило цедо!
Що вечеряш, под мустак се смейеш?
Дал се смейеш на моята старост,
ил се смейеш на добра вечеря,
ил се смейеш на твойето любе,
ил се смейеш на мъжкото дете,
мъжко дете, малечак Огнянка? -
Отговаря Марко добар юнак:
- Мила мале, моя стара мале!
Не смея се на твоята старост, -
самси Господ старост тебе даде;
не се смея на моето любе -
мойто любе - любе за похвалба,
нема равно во Бугарска земя;
не се смея на мойето дете -
мойто дете юнак над юнаци.
Мила мале, моя стара мале!
Аз се смея и чудно се чуда
на Филипа Маджарска юнака,
що кралува во Маджарска земя.
Вино пийе Фило добар юнак,
нито пийе во хладна михана
и на вино Фило говорило:
"Ой та тебе, вино бистроискро,
че има ли по юнак от мене?
Погубил сум седемедесет момци,
загубил сум седемедесет жени,
ке загуба и Марка юнака."
Ой та, мале, моя стара мале!
Да ида ли тамо да го терам,
или тука, мале, да го чекам,
да опитам мойето юначство? -
Майка Марку лепо отговори:
- Ойди тамо, синко, да го тераш,
що кеш тука - жалби да ти гледам! -
Марко майци тихо проговаря:
- Моя майко, мойе сърце драго!
Ами, мале, кой кон да си зема:
да си зема коня Шарухата,
или, мале, коня Газибара,
или коня лепа Трошигора,
или лепа коня Шаркулия,
Шаркулия коня шестокрила? -
Майка Марку тихо проговаря:
- Мойе чедо, Марко Кралевити!
Да си вземеш коня Шарухата -
кон йе вихрест, како вихор-ветар,
ке излезе во поле широко,
ке потрепе по поле войската;
да си вземеш коня Трошигора -
той во гора юначство показва,
ке го караш по гора зелена,
ке преломи гора кичовита,
ке разплаши горски самодиви,
самодиви, твои посестрими;
да си вземеш коня Газибара,
той во вода юначство показва,
ке го караш преко Църно море,
ке разплаши морски самодиви,
Марковите мили посестрими.
Слушай мене, мойе мило чедо!
Земи, сине, коня Шаркулия,
Шаркулия, коня шестокрила,
той през Дунав ке ми те пренесе,
а през поле ке ми те прекара.
Си послуша Марко мила майка,
та оседла коня Шаркулия,
бутна коня, през Дунав преплива,
тамо найде четиресет моми,
Храненици край Дунав седяха,
лени моми, Фила храненици.
бело платно у Дунав беляха,
платно белят, лепа песен пеят.
- Помози Бог! - Марко проговори,
помози Бог, робе и робини,
поробени во Бугарска земя.
- Дал Бог добро, Църна Арапино!
Проговори Кралевики Марко:
- Ой, робини, бугарски девойки!
Това не йе Църна Арапина,
току ви йе Марко Кралевити.
Кажете ми, млади робинчици,
къде седи Филип Маджарина,
къде ми йе Фило добра юнак?
Отговори бела робинчица:
- Фило седи во Будина града
и си пийе вино бистроискро.
Маджарин йе юнак над юнаци -
немой ходи, Марко, ке загинеш -
църни камен до колена дига,
бели камен до чело подига.
Проговори юнак Крали Марко:
- Я бегайте, девойки робини,
да опитам моя юначстина,
ке ли дигна тоя бели камен.
Ка го хвати во белата ръка,
прехвърли го през левото рамо.
Дивиха се млади робинчици:
що йе това чудо чудовито,
що йе това юнак над юнаци
и говорят Марку от Прилепа:
- Иди, Марко, во Будина града,
иди, Марко, Бог да ти поможе,
да утепаш Фила Маджарина,
да изтъргнеш наши робинчици.
Право тегли во Будина града;
като дойдеш во Будина града,
ке преминеш по криви улици,
там ке видиш стоманена порта,
там ке видиш железни диреци,
там ке видиш от злато каркели:
то йе къща Фила Маджарина.
Бутна коня Марко добар юнак
и отиде во Будина града,
тамо найде къща Филипова.
Филипица по дворе ходеше,
а по нея триста храненици,
подържат й криля от скутови;
а Милица во градина седи,
гергьев шийе позлатено платно.
- Помози Бог, Филипово любе!
Помози Бог! - Марко проговори.
Дигна очи млада Филипица,
дигна очи и Марка посрещна:
- Дал Бог добро, Църна Арапино.
- Отвори ми, млада Филипице!
Отвори ми вътре да си влеза,
че си ида Филипу на госте.
Проговори млада Филипица:
- Не отварям стоманови порти,
оти нема тука моя стопан;
а у назе мома за мъжене,
за мъжене Милица девица. -
Разсърди се Марко добар юнак
и си дупна коня Шаркулия.
Кон му рипна, през беден прескочи,
та доскочи дори среди двора.
Отговори млада Филипица:
- Опустяла твоя луда глава,
опустяла твоя бърза коня,
ще разтури къща разписана.
Марко влезе в зелена градина,
па посегна с десната ръчица,
та си хвана лепа Миличица
и я качи зад себе на Шарца,
па говори Марко Филипици:
- Кога дойде Филип, да му кажеш,
нека дойде во Прилепа града,
дека крали Марко добар юнак.
Азе имам сина Огневита,
Огневита, Огняна юнака,
ке му нося големи дарови,
твоя керка лепа Миличица.
Па си бутна коня Шаркулия
и си дойде во Прилепа града.
Войска бере Филип Маджарина,
войска бере, с Марка ке се бнйе,
оти Марко керка му унесал,
оти Марко къща му разбило
с своя коня Шарца шестокрила.
Марко седи во нова михана,
вино пийе и върла ракия
и не знайе, от'на него иде
с силна войска Филип Маджарина.
Филип дошол во Прилепско поле
и разтурил свилени шаторе.
Догледа го Огнян добар юнак,
па отиде во ладна михана
и Марку си страшно преговора:
- Стани, татко, Бог да те убийе!
Вино пийеш, вакло агне ядеш
и се гушкаш с лепи кърчмарици,
а Филип ти поле потъпкало:
жълти ниви, зелени ливаде.
Скочи Марко на ноги юначки,
па говори Огняну юнаку:
- Търчи, сине, во наши дворови
и оседлай два коня хранени,
да излезем на Прилепско поле,
да стретиме Фила Маджарина,
твоя тестя, храбраго юнака.
Се затърча Огнян добар юнак
и си влезе в нови конюшници,
си оседла два коня хранени:
йедин себе, а други за татка.
Качиха се два млади юнака
и влязоха в Филипова войска,
та избиха маджарски юнаци,
останал йе йедин юнак Фило.
Марко викна из гърло юначко:
- Ой Филипе, страшни маджарино!
Ела сега да се обидиме:
кой йе юнак над юнака рожден,
кой да носи юначкото име...
Мен ма викат Марко Кралевити.
Се хванаха два храбри юнака,
се хванаха за сабли главорезки,
потрошиха сабли главорезки,
потрошиха копия сърцебодки,
потрошиха видински ножове,
пак юнаци не се умориле.
Огнян седи, пийе руйно вино,
а па Марко Огняну говори:
- Държ го, синко, да го обориме,
държ го, синко, тая Маджарина.
Скочи Огнян на ноги юначки,
махна с сабля да отсече глава,
да погуби Филипа юнака.
Спущила се Димна самодива,
спущила се во огнени облак,
па говори Огняну юнаку:
- Постой, Огнян, Бог да те убийе!
Защо слушаш твои мили татка,
твои татка, върла пияница?
Ке ти капнат ръце от рамена,
ке ти капнат очи от глъбове,
зам не верват светаго Ивана.
Иван варди рода и роднина,
Иван чува кумство, побратимство.
Послуша си Огнян добар юнак,
послуша си Димна самодива,
побоя се светаго Ивана,
па си татко тихо проговори:
- Пусти, татко, Бог да те убийе!
Пусти теста, ако бога знайеш,
зар се сърди наша посестрима,
зар се сърди светец родовити.
Се пуснале два храбри юнака,
па пойдоха во Маркови двори.
Яле, пиле, три недели време
и се трима в бога побратиле,
а повече в светаго Ивана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2007
Български народни песни. ІІ. Епос. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. ІІ. Епос. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.