1. КРАЛИ МАРКО И ТРИ НАРЕЧНИЦИ

Български народни песни. ІІ. Епос

Трудна била млада Еврусима,
трудна била, дете си родила,
Волкашин се много израдува,
дека му се мажко дете роди.
Си го прати на кръщенье църква,
да го кръстат още незадояно.
На детето името му клале
честно име Марко Кралевике.
Волкашин ми гости поканило,
повойница на дете да стора,
трекя вечер со сладка вечера.
Гости дошле и си вечерале,
по вечера що си полегнале,
полегнале и сите, заспале;
Волкашин ми саде не спиело.
Време било токмо на полноке,
на полноке, време глуа доба;
Що му дошле до три наречници,
на детето късмет да наречат;
Двете късмет на Марка нарекле,
трекя рекла, Марко да е юнак,
кога момче оно да порасти,
на татка си коски да му скърши.
Кога чуло крала Волкашина,
що нарекла трекя наречница,
лели, нему гюч много му падна,
що си зеде Марко малечкао
и го кладе во една кошница,
кошница со смола намачкана,
та го върли по бела Вардара,
да с' удави и да куртулиса,
от що рекла трекя наречница
Вардар тече и Марка го носи,
кошницата покрай брего плива;
мали Марко во кошница писка.
Що го дочу младоно овчарче
и се прибра край брего да види,
що е тоа, що толку ми пищи.
Кога виде дете во кошница,
на овчарче, лели, жал му падна,
и се наведе и кошница вати;
кога виде во кошница дете,
си го крена на две бели ръце,
го отнесе дома кай майка си,
да го гледа и да го изгледа.
Го гледала и си го ранила,
що станало момче за работа.
Го главила Марко за телчарче,
да си пасе сите телци селцки.
Телци пасол ем три дни, ем три ноки,
четвърти ден ми изтепал телци,
та си дошол дома при татка си
много мака нему му паднало,
дека телци Марко изтепало.
Се налути татко му от Марка,
та изтерал Кралевикя Марка,
да не седе во негойте куки,
и на Марка той вака му рекло:
- Ай оттука ти, дете копиле,
що ми стори голем пакост мене,
голем пакост и страм ми донесе,
що изтепа сите селцки телци,
за да платам едно чудо пари,
та да смирам сичките селани;
ти да беше дете аирлиа,
не ке беше по река пущено
от твой татко и от твоя майка,
да се давиш во белио Вардар,
во Вардаро син ми да те види
и от Вардар той да ми те земи,
и дома ми той да те донеси,
да те гледам и да те изгледам,
да те сторам момче за жененье;
и сега ти пакост да ми сториш,
сите телци селцки да изтепаш.
Ай оттука, кай сакаш, оди си;
Вардар татко тебе нека ти е,
и Вардар майка нека ти е!
Кога чуло Марко Кралевике
от овчаро, що беше му рекол,
се устрамил Марко и избегал;
си отишол покрай бели Вардар
и си седнал во белата песок;
во песокта кукя си изкопал
и си седнал тамо да живеи.
Сватба праил Рело Шестокрило,
сватба праил, сакал да се жени.
Ми поканил кралеи, банеи,
ми поканил китени сватои
и поканил свети Иоановци,
нунко канил стара Волкашина,
а Груица за стара девера;
по-мал девер му се попишмани.
Се налути Рело Шестокрило,
що изпрати по-старега девера,
по патища и по сите друмища,
и по сите, Бог'ме, разкръстници
со здравица по-мал девер да ми бара,
кой ке найди, девер да си земи.
По-стар девер сегде ми прошетал,
по патища и по разкърстници,
нигде девер она не ми нашло;
кога дошол до бела Вардара,
що ми нашол Марко во песокта,
пред Марко се Груйо застояло
и изваил здравица со вино,
та поканил Марка за девера.
Лели, Марко тогай прогоори:
- Ай оттука, незнаен делиа,
не шещуй се со мене сирака,
мене ми е Вардар татка и майка,
а песокта мене ми е кукя.
Прогоори по-стара девера:
- Не се, брате, со тебе шегуам,
туку тебе за девера канам
у него Рела Шестокрила;
зет ке биде, невеста ке зема,
заповедай, здравица ми земи,
за да бидиш по-мала девера,
аз ке бидам по-стара девера.
Кога чуло Марко Кралевике,
щоми зело здравица во рака,
се напило и сватба почестило,
и по-мал девер она ми станало,
и тръгнало на сватба да оди.
Що ми пошел у Рела Шестокрила,
рело ми го лепо пречекало,
си пременил по-мала девера
со убаи сватбинцки алища,
го обружа со светлоно оруйе.
Ми чукнале свирци, табуанци,
ми тръгнале китени сватои
и ми ошле, невеста ми зеле.
Кога назад тие си иделе
и ми дошле во гора зелена,
що излегла една зверетина,
озверетина, Бог'ме, со три глаи;
що заптиса китени сватои,
та му зеде со сите дарои;
най-озади два млади девера,
тие водат убаа невеста;
зверетина невеста им сака
на дедвери она вака рекло:
- Я остайте, до два девера,
я остайте младата невеста,
за живи да куртулисате.
Се уплаши по-стара девера,
си остаи убаа невеста,
за живо той да куртулиса.
Марко, брате, не ми се уплаши.
от невеста не ми се изтаи
и невеста оно не си дава;
лели, ми се зверетин налути
и се пущил Марка да загуби,
Марко ми се юначки бореше,
Сватоите отскрая гледале,
сите ми се, Бог'ме, уплашиле,
се уплашиле и ми избегале,
сите у Рела дома отишле.
Заптисале свирци, табуанци,
ми викнале гяци ем попове,
да ми пеат девер и невеста;
та седнале за душа да ядат,
за невеста и за малио девер.
Зверетина со Марка се борил,
три саати токмо се бориле,
дури Марко зверетина кутнал;
му пресекол до три зверски глави,
що му зело сичките дарои
и отпущил три синджири робье -
първи синджир се млади момчиня,
втори синджир се млади девойки,
трети синджир старцием старички.
И си зело убаа невеста,
та си отишло у Рела Шестокрила
и ми пошол на честна трапеза,
та му върлил трите зверски глаи.
От глаи се сите уплашиле
и на нозе сите ми скочиле,
на Марка му чест голема дале,
на трапеза начело го клале.
Тогай Марко вигнал по-стар девер,
Лели, рече Марко, проговори:
- Ой ти, море, по-стари девере,
кога не си ти за девер да си,
защо си се ти девер сторило
и невеста на пат си остаил?
Наведи се аз да те научам
за други пат пак да бидеш девер.
Се неведе Груйо, по-стар девер,
Марко му удари до шест боздугана,
и повикал стари Волкашина,
та му удрил петнаесе боздугана,
му прекършил сите негои ребра.
Що повикал и старега света,
та му удрил петнаесе боздугана,
дека не знал невеста да чуа.
Що си викнал Рела Шестокрила,
та му удрил дваесе боздугана,
дек не знаел невеста да чуа.
И повикал китени сватои.
И заредил со тежка боздугана,
кому едене, кому два ударил
и секому даро му повракял,
що му зела лоша зверетина.
И си седнал на честна трапеза,
та повикал младата невеста,
да му се кланя и ракада бакнуа.
Ми удриле свирци, табуанци,
пак отпърво подкачи се сватба.
Сите ядат и вино си пият
и сите се радостно веселат.
Тогай ми се Волкашин подсетил,
проговори и Марка го праша:
- Ой ти, море, незнаен делиа,
ке те прашам, прао да ми кажиш:
коя майка тебе те родило
и кой татко тебе те гледало?
Лели, Марко тогай проговори:
- Ой ти, море, стари Волкашине,
Вардар майка, Вардар ми е татко,
ситна песок ми е моя кукя.
Кога чуло крала Волкашина
що му кажи Марко Кралевике,
оти Вардар нему майка било,
той се сетил, оти той е Марко.
Лели, вели крала Волкашина:
- Ой ти, море, момче по-мал девер,
ти си мой син, язе сум ти татко,
сум ти клало име твое Марко,
трекя вечер тебе ти нарекле
ти да бидеш юнак над юнака,
ти да станеш момче за жененье
и коските мене да ми скършиш,
кога ке си ти юнак порастиш.
Наречница трекя така рече,
затоа те аз во Вардар върлив,
да се удавиш и да не ме тепаш;
арно ама, що е наречено,
преку глаа ке върви на чоеко.
Кога чуло Марко Кралевике,
що му кажа стара Волкашина,
оти той на Марко му бил татко,
рипна момче на нозе юначки,
та си стори до три метании
и му бакна рака на татка си,
и му скала от татка си прощенье,
що му скършил коски со боздуган.
А Волкашин прегърнал си Марко,
го целивал три пати во чело
и седнале на честна трапеза,
да си пиат вино ем ракия.
Яле, пиле токмо при месеци
и сите сирадстно отишле,
откако се сватба битисала.
Вала Богу за чудо големо,
що се рекло от три наречници,
що се рекло, и се извършило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2007
Български народни песни. ІІ. Епос. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. ІІ. Епос. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Второ издание. София: Хемус, 1942.