Сън - прокоба за смъртта на овчаря

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЪН - ПРОКОБА ЗА СМЪРТТА НА ОВЧАРЯ

Фолклор: Сборници

Иван на Стоян думаше:
- Брайно ле, братко Стояне,
станало девет години,
откак съм, братко, овчарин,
на кривак не съм задрямвал.
Снощи си, братко, задрямах,
лоша си съня сънувах:
черни кучета лавнаха,
вакла ми овца заблея,
ясни ми звънци звъннаха.
Стоян на Иван думаше:
- Брайно ле, братко Иване,
сънят ти не е за добро:
черни кучета - душмани,
вакла е овца майка ни,
ясни са звънци плачове.
Докато Стоян издума,
турска е пушка пукнала,
удари Иван в сърцето,
паднал ми Иван, издъхнал ми.

Изпял: Петко Атанасов Петков. Роден в 1886 г. в село Кая Баш (Здравковец), област Габровска. Преселил се през 30-те години на ХХ в. в с. Стефан Караджа, община Вълчи дол, област Варненска, където на 93-годишна възраст умира през 1979 г. Записала: Ваня Колева Колева, 1979 г.