|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СИВО СТАДО ОПЛАКВА РОЖБИТЕ СИ -
АГЪНЦАТА, ПОСВЕТЕНИ НА СВ. ГЕОРГИ
Фолклор:
Сборници
Припаднала тъмна мъгла
по морави, по зелени.
Не ми било тъмна мъгла,
най ми било сиво стадо,
да си рони бистри сълзи,
да ми блее жално, милно.
Посред стадо - вакъл овчар,
вакъл овчар, сам си Георги -
овчар свири с меден кавал,
като свири, та говори:
"Ой те тебе, сиво стадо,
сиво стадо, ваклошато,
ваклошато, тънкорунно,
що ми рониш бистри сълзи,
що ми блееш жално, милно?
Не съм ли те аз напасъл
с дребна трева детелина;
не съм ли те аз напоил
със водица кладенчова;
не съм ли те аз пладнувал
под горица осенова?"
Отговаря сиво стадо,
сиво стадо нажалено:
- Ой те тебе, баш чобанин,
баш чобанин, чобан Георги,
не сме гладни, не сме жадни;
под сянка сме пладнували,
под горица осенова.
Ний си роним бистри сълзи
и си блеем жално, милно,
че сме чули и разбрали,
че са дошли джелепите,
джелепите цариградски,
да ни вземат милни рожби -
агънцата ваклошати,
ваклошати, късороги,
да ги колят сутрин рано,
сутрин рано на Гергьовден.
Изпял: Петко Атанасов Петков. Роден в 1886 г. в село Кая Баш (Здравковец),
област Габровска. Преселил се през 30-те години на ХХ в. в с. Стефан Караджа,
община Вълчи дол, област Варненска, където на 93-годишна възраст умира през 1979
г. Записала: Ваня Колева Колева, 1979 г.
* Джелепин, браничар - търговец на добитък за клане.
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.02.2003, № 2 (39)
|