|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДОТЕГНАЛО Й ВСЕ КЪРВАВИ РИЗИ ДА ПЕРЕ
Фолклор:
Сборници
Грозданка по двори ходи,
по двори, по калдъръми,
руса си коса къдреши
и са на Бога моляше:
- Божне ле, мили Господи,
я ми, Божне ле, помогни,
я ма, Божне ле, пристури,
някаква года - гъдинка,
някаква щичка - лющвичка,
яз да си фръкна, прифръкна,
чи у мамине да кацна,
на рамото е да кацна,
в устата да я цълуна,
двя думи да е придумам:
Дудяло ми са й, мамо бе,
сутрена, мамо, да стана
и в полунощи да стана,
кончиту да му пуема,
пуема и да го расходя,
мишин дисаги да снемам,
кървави ризи да пира,
тънки му саби да истривам.
Снощи съм, мамо, искрила
Стуянувата дясна ръчица -
Стуян - милиу ми братец.
И на ръка му, мамо бе,
има пръстен сребърен,
й аз го по пръстена познау -
писмо пичатно има.
Стоян - мою мил братец,
снощи съм гу, мамо, искрила.
Грозданкината майчица,
тя си Грозданка зачула
и на Богдана думаше:
- Богдане, Бог да та убий,
дето ми чедото изгори,
изгори, та го измами!
Изпяла: Тодора Славова Денкова - 72-годишна, гр. Алфатар, Силистренски
окръг. Записала: Даниела Цонева Цонева, 15.10.1986 г. Архив по български фолклор
на ШУ "Еп. К. Преславски".
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.02.2003, № 2 (39)
|