|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Георги златарче (2. Златарче и кадънче)
Имала й мама, имала,
един ми сина - млад Гьорги;
чуди се мама, мае се
на какъв кяр да го даде,
на кяр, на лесен занаят.
Даде го мама златарче,
златарче и куюмджийче,
гривни и пръстени да лее.
Нареди Гьорги среброто,
среброто, още златото;
златото грее, не грее -
Гьоргевото лице дваж грее.
Кадъна из път вървеше,
кадъна Гьорги думаше:
- Гьорге ле, бяло златарче,
златарче и куюмджийче,
вземаш ли мене, Гьорге ле?
Гьорги кадъна думаше:
- Кадъно, кадийско чедо,
вземам те, вземам, кадъно,
ако дойдеш с мене в черкова.
Кадъна Гьорги думаше:
- Аз не съм бяла кадъна,
а най съм бяла българка.
Знаеш ли, Гьорге, помниш ли,
га са й Бояджик сякало?
Мене ме й мама хвърлила,
върли ме турци найдели,
найдели и отгледали.
Гьорги кадъни думаше:
- Аз имам сестра хвърлена,
на десна ръка изгорена...
Излезли брат и сестра...
Вратица, Айтоско; великденска - хороводна (СбНУ 60, № 1382 - "Кадъна
залюбва Георги златарче, но открива в него брат си"). Финалът е осъвременен
- в бележка към песента съставителите на сборника отбелязват, че клането в Бояджик,
Ямболско е на 17 май 1876 г. (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|