* * *

Георги златарче (2. Златарче и кадънче)

Хранила мама, гледала, мари,
един ми сина, млад Гьорги,
храни го мама, гледа го,
та стана момче голямо,
на седемнайсет години.
Чуди се мама, мая се
на какъв кяр да го даде,
на какъв кяр, на занаят,
да му е лека работа,
да му са много парите.
Даде го мама златарче,
златарче, та куюмджийче,
злато и сребро да лее
и столовати пръстени.
Гьорги златото лееше,
златою грее, не грее,
Гьорги от злато дваж грее.
Оттам кадъна замина,
тя си на Гьорги думаше:
- Можеш ли, Гьорги, можеш ли,
можеш ли да ми отлееш
две гримни и два пръстена?
Гьорги кадъна думаше:
- Ми мога, белки не мога.
Та го кадъна прелъга,
прелъга, та го потурчи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010