|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Георги златарче (1. Златарче и мома)
Везло е Гане тьонки ръкави.
Отде замина куюмджи Гьорги.
Гана си Гьоргю тихо ромони:
- Ой, Гьорги, Гьорги, куюмджи Гьорги,
ти са си, Гьорги ле, чуло-прочуло
ситно да лееш, бяло да миеш;
я ще ти купям два драма сребро,
да ми изляеш ситни синджире;
дено артиса, да го не скриеш,
да ми изляеш росно герданче!
- Ой, Гане, Гане, тьоничко Гане,
ти са си, Гане ле, чуло-прочуло,
тьонку да предеш, ситно да ткаеш;
я ща да минам през праматаре,
през праматаре, през безиргене,
та ще ти купям до драм коприна,
да ми исткаеш тьонки ръкаве;
дено артиса, да го не скриеш,
да ми исткаеш копринен агляк!
Петково, Ахъчелебийско, дн. Ардинско, хороводна (СбНУ 12, с. 32,
№ 12 - "Златар и мома").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|