|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Георги златарче (2. Златарче и кадънче)
Остана Георги сираче,
сираче на годиначе.
Че расна Георги, порасна,
на петнадесет години.
Чуди се Георги, мае се -
какъв занаят да хване..
Най-после Георги измисли
в Хасково града да иде,
младо златарче да стане.
Кадиевото момиче,
то из чаршийка ходеше,
златен си пръстен избира,
избира, не пазарява.
Георги я в лице поглежда,
в нейни очи доглежда:
- Мамо ле, мамо ле,
иди го, мамо, попитай,
годено ли е или не -
побратим да го хванем?
Ако ли, мамо, не е,
калтата да го калесам,
ако е, мамо, лефтеро,
за либе да го залибя!
Малево, Хасковско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|