|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Георги златарче (2. Златарче и кадънче)
Имала мама син Георги,
грееше като мяхчина,
светеше като слънцето.
Чуди се мама, мае се
на какъв кяр да го даде,
на какъв кяр, на какъв занаят.
Даде го мама, даде го
златарин коюмджия,
да лее гривни, гердани
и столовати пръстени.
Георги в дюкян седеше,
кадъна из път минава
и си на Гоерги думаше:
- Вземаш ли мене, Георге ле?
- Вземам те, вземам, кадъно,
ще ходиш нашето ходене,
ще носиш нашето носене,
ще ходиш в нашите черкуви...
Кадъна Георги думаше:
- Ще ходя ваше ходене,
ще нося ваше носене,
ще ходя във вашите черкуви!
Левка, Свиленградско (Архив КБЛ-ВТУ); мяхчина - месечина.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|