Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Георги златарче (2. Златарче и кадънче)

Остана Георги сираче,
сираче, Георги, без баща.
Като го е мама хранила,
хранила мама, гледала,
чужда си е хурка предяла,
за да си Георги изхрани.
Расте ми Георги, порасте.
Чуди се мама, мая се,
на какъв занаят да го даде,
на занаят най-лесен,
най-лесен и най-печален.
Че го е дала златарче,
златарче, младо косиджийче -
на млади булки колани,
на годеници пръстени,
на моми гривни да лее.
Че стана Георги златарче,
златарче, младо косиджийче.
Учи се Георги, учи се,
учи се малко, не много,
учи се Георги, научи,
сам си дюкян отвори.
Дюкянът Георги не грее,
Георги дюкянче огрява.
Кадъна, кадийска дъщеря
и тя си надолу отиде,
надолу из чаршията.
Георги пред дюкян седеше,
кадъна напред вървеше.
Кадъна Георги видяла,
че дюкянче грее не грее,
Георги дюкянче огрява.
Че се назад повърна.
Като си у тях влязла,
кадъна, кадийска дъщеря,
тя на баща си казала:
- Тейко ле, бабаджим,
нещичко ще да ти кажа.
Да слезеш, тейко, надолу,
надолу из чаршията,
нов се е дюкян отворил.
Ще идеш, тейко, в дюкяна,
Георги ще да попиташ -
взема ли Георги кадъна,
кадъна, кадийска дъщеря?
И слезе кадия надолу,
надолу из чаршията,
право при Георги отиде,
Георги в дюкян седеше.
Кадия в дюкян влезе
и си на Георги продума:
- Георге ле, младо златарче,
златарче, младо косиджийче,
нещичко ще те попитам,
правичко ще ми отвърниш -
вземаш ли, Георге, кадъна,
кадъна, кадийска дъщеря?
Георги си кадий думаше:
- Взема я, вземам, кадия,
ала ще искам, кадия,
с мене в черква да влезе,
да яде гостби всякакви.
Кадия го гняв догневя,
извади сабя френгия
и му главата отряза.
Като си хабер сториха
на Георгюва стара майчца,
тя си на двори излезе,
до синьо небе глас дигаше:
- Георге ле, един на мама,
Георге ле, младо златарче,
златарче, младо косиджийче.
От малък сираче остана,
сираче, мама, без баща.
На чужда хурка съм прела,
да храня и да те гледам,
и да те, мама, изуча.
Сам се, мама, изучи,
сам си дюкян отвори.
Това чудо ли, мама, сториха,
главата да ти отрежат?

 


Генерал Тошево (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010