|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Георги златарче (2. Златарче и кадънче)
Имала мама син Георги,
грееше като слънцето,
светеше като месечинката.
Чуди се мама, мае се,
на какъв кяр да го прати,
на какъв кяр и занаят.
Че го пратила, пратила,
долу ми, долу в Цариград,
да лее гримни, алтъни
и бели жълти колани.
На път го среща кадъна,
Георги кадъна думаше:
- Вземи ме мене, кадъно,
аз ще ти направя, направя
от нас до вас - златни пътища!
А пък кадъна му думаше:
- Много си харен, Георги ле,
ала си, Георги, гяурин,
аз ще да взема, да взема
баш султана, Георги ле.
Гавраилово, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|