* * *

Подранили и замръзнали хайдути

Събрал бе Стоян, събрал бе
до седемдесекь юнака,
още му седем трябваха
и той ги по пъкь навакса.
Нарами тенько шушане,
та че ги Стоян подведе,
отвън ги село изведе,
че си се назакь обърна
да види прелягат ли го?
Та прелягат го - ми колко!
И той ги Стоян заведе
в пустата гора зелена,
дето ми чуляк не ходи,
дето ми петел не пее.
Цяло са лято ходили,
ходили, казандисвали,
дошло е време подзимно,
подзимно, по Димитровдень,
голяма зима паннала.
Дружина му думаше:
- Стояне, млада войвода,
нема ли село тъдява,
я село, холам, я чуфликь,
да подем, да се поднячим -
от мраз, Стояне, ще измрем!
Стоян дружино думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
той нема село тъдява,
ни село, холан, ни чуфликь,
ми има близо манастир,
манастир "Света София",
вратите му са железни,
ще подем да се помолим,
дано се сами отворят
и ние вътре да влягнем,
да влягнем, да се поднячим.
Отишли, помолили се -
сам се манастир отвори
и тие вътре влягнали,
влягнали, огън стъкнали.
Стоян полегна, та заспа;
дружината му станали,
та комизните свалили,
на огънят ги турили.
Сам се манастир затвори,
затвори, не се отвори.
Стоян се сепна, събуди,
той на дружина думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
хайдете да се молиме,
молиме и обрицаме:
която беше от дърво -
от сребро ще я направим;
която беше от сребро -
от алтън ще я изляем!
Паннали, помолили се,
сам се манастир отвори
и тие вънка изляли.
Бре де се дали, задали
до девекь царски мулета,
до девекь хазни носеха.
Стоян дружино думаше:
- Тукате вие, дружино,
я ще самичек да пода,
ще пода да се помолям,
дано ни дадат енната,
енната - най-подирната!
Отишел, помолил хми се,
тие му нищо не дават.
Като се Стоян разсърди,
извади сабя френгия,
остра се сабя вияше,
на гора връшье сечаше
и на дружина думаше:
- Елате вие, дружино!
Вичкото ще го вземеме,
в манастир ще го занесем,
в манастир "Света София"!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.06.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010