* * *

Подранили и замръзнали хайдути

Посъбра Добри дружина
дор седемдесе юнака
във една гора зелена,
че наваляло снягове,
та им краката замръзнали,
краката за навущата,
и на тънки пушки ремъци.
Дружина Добри думаше:
- Добри ле, ти наш войвода,
няма ли село тъдява
или ми къшла наблизо,
да идем да се нагрейем,
краката да си размразим,
краката от навущата,
на тънки пушки ремъци?
Добри дружина думаше:
- Дружина вярна, събрана,
нямаме село тудява,
само си има, дружина,
един манастир наблизо,
манастир "Свети Димитър",
всякога не се отваря.
Дружина Добри думаше:
- Хай да ни, Добри, заведеш!
Като си дотам отишли,
манастиро е затворен,
всички на колене паднали,
йем се на Бога молели:
- Смили се, Боже, над нази,
та ни манастир отвори,
дървени куни ще изгорим
сребърни ще ги направим,
краката да си размразим,
краката от навущата,
на тънки пушки ремъци.
Де стовял Господ, та слушал,
манастиря се отвори,
дървени куни згорили,
та си краката размразили.
Един си на друг думали:
- Кат има, Боже, вричане,
няма ли, Боже, отричане,
сребърни куни да не правим?!
Дорде си дума издумат,
манастира се затвори,
дружина вътре остана,
па се на Бога молили:
- Смили се, Боже, над нази!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.06.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010