* * *

Подранили и замръзнали хайдути

Посъбрал Добри дружина
дур седемдесе юнака
във една гора зелена.
Че наваляло снягове,
че им краката замръзнали,
краката за навущата,
на тънки пушки ремъци.
Дружина Добри думаше:
- Добри ле, ти наш войвода,
няма ли село тъдява
или ми къшла наблизо,
да идем, да са нагреем,
да си краката размразим,
краката от навущата,
на тънки пушки ремъци.
Добри дружина думаше:
- Дружина вярна, събрана,
нямаме село тъдява,
нито ми къшла наблизо,
само си има, дружино,
един манастир наблизо,
манастир "Свети Димитър",
всякога не се отваря.
Тръгнали, та са отишле,
манастира са затвори,
всички на колени паднали,
ем са на Бога молели:
- Бре, Боже, бре, мили Боже,
смили се, Боже, над нази,
та манастира отвори ни,
дървени куни ще изгорим,
сребърни ще ги направим,
краката да си размразим.
Де стоя Господ, де слуша,
манастира си отвори,
дървени куни изгорили,
та си краката размразили,
краката от навущата,
на тънки пушки ремъци,
един си на друг думали:
- Бре, Боже, бре, мили Боже,
кат има, Боже, вричане,
няма ли, Боже, отричане,
сребърни куни да не правим?!
Манастирът се затвори,
дружина вътре остана,
всички на колени паднали,
пак се на Бога молели:
- Смили се, Боже, над нази,
та манастира отвори.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.06.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010