|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Подранили и замръзнали хайдути
Сънце зайде зад гора зелена,
а юнаци воз гора зелена.
Полъга ги това добро време,
до полунощ добро време било,
от полунощ слани и снегове.
Замръзнаха пушки за силаве,
а силаве - за сини елеци,
а елеци - за тънки кошули,
а кошули - за бели рамена.
па говора сговорна дружина:
- Вала тебе, е ти, Геро юнак,
замръзнаха пушки за силаве,
а силаве - за сини елеци,
а елеци - за тънки кошули,
а кошули - за бели рамена.
Да ни водиш на ладни механи,
у механи, у ладни одаи,
захванаха слани и снегове,
захванаха той студни дъждеве!
Заведе ги Геро, бре, войвода,
заведе ги на ладни механи,
на механи, на ладни одаи.
Кога беше утро отзарана,
па говори Геро, бре, войвода:
- Вала вамо, сговорна дружина,
не че може айдуци да сме си.
Да си идеме на наши дворове,
да си идеме, да си се върнеме.
Защо чеме да си изгинеме,
че гинеме от силни студове!
Разпрати ги Геро, бре, войвода,
та сите си на дома ойдоха,
и Геро си на двори отиде.
София, кв. Суходол (СбНУ 43, № 229 - "Геро войвода разпуска
дружината си"); силав - силях.
============================= © Електронно издателство LiterNet, 21.06.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|