* * *

Подранили и замръзнали хайдути

Посъбра Добри дружина,
дружина вярна, сговорна,
че ми я Добри поведе.
Ходили, хайдутували,
сред лято, зима хванало,
между Великден и Илинден
та им са пушки замръзнали,
тънки пушки по рамене
и остри саби на кръстове.
Дружина Добри думаше:
- Добре, наша войводо,
няма ли тук нейде село,
я някой овчарски колиби,
я някой горски говеда,
да идем, да се постоплим?
Добри дружина думаше:
- Тук няма никъде село,
нито овчарски колиби,
тук има гора зелена,
във гора стара черква,
черква "Света Софийка".
В годината веднъж се отворя,
я й днеска, холан, я й утре.
Че във черква отишли,
черкова са й отворила.
Те във черква влезли,
буен са огън наклали.
Добри се дрямка придряма,
той на дружина думаше:
- Ще легна да си подрямна,
мирни да стоите, дружина!
Дружина мирна не седя,
всичките светци събрала
и ги в огъня хвърлила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.06.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010