|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Подранили и замръзнали хайдути
Сняг удари, мари, сняг удари, лятос по Петровден,
че завари моми на Романя,
че завари момци в планината;
замръзнаха им пушки у рамене,
замръзнаха им саби у кръстове.
Отговаря самси войводата:
- Ой ви вази, вий триста юнака,
хай да слезим долу в стар манастир,
да съберем куни и кръстове,
да накладем огън от кръстове,
да размразим пушки от рамене,
да размразим саби от кръстове!
Че слягоха долу в стар манастир,
че събраха куни и кръстове,
накладоха огън от кръстове,
размразиха пушки от рамене,
размразиха саби от кръстове.
Че продума самси свет Никола:
- Ой ви вази, до триста юнака,
като бяхте във гора зелена,
че няма ли дърво изсъхнало,
да отсечете, огън да накладете,
ами слягохте тука в стар манастир,
че събрахте куни и кръстове,
накладохте огън от кръстове?
Лазарци, Еленско (СбНУ 27, № 54 - "Хайдути се греят на огън
от икони и кръстове"); всеки стих се изпълнява по модела на първия.
============================= © Електронно издателство LiterNet, 21.06.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|