* * *

Подранили и замръзнали хайдути

Стоян мама си думаше:
- Мани мо, стара мани мо,
сакън да не си се похваляла,
че си синка изгледала
изгледала, мамо, изхранила.
Най да се хвали, мани мо,
Лозановата майчица,
че си е синка изхранила,
изхранила, мамо, изгледала.
Ах, мамо, Лозан, ах Лозан,
ах Лозан, нашта войвода!
Като ни Лозан поведе
из тая гора зелена,
ходехме, хайдутлувахме,
че се назад повърна,
че ни, мамо, заведе
в едно ми, мамо, дюкянче,
инджиско, хем саранджиско.
Извади китка нахтаря,
че си дюкянче отключи,
дюкянче е пълно със свещи,
със свещи, мамо, лоени.
Како ни Лозан думаше:
"Момчета, като вълчета,
вземайте свещи готови,
ши доди време да трябат!"
Вземахме, мамо, вземахме,
вземахме, колкот можахме,
улии си напълнихме,
на интирии - ръкави.
Че пак ни Лозан поведе
из тая гора зелена.
Ходехме, хайдутлувахме,
че пак ни Лозан заведе
в едно ми, мамо дюкянче
извади китка нахтаря
и пак си дюкянче отключи.
Като в дюкянче влязохме,
отключи, мамо, сандъци,
сандъци пълни със злато.
Како ни Лозан думаше:
"Момчета, като вълчета,
вземайте пари готови,
ши доди време да трябат!"
Вземахме, мамо, вземахме,
вземахме колко можахме,
улии си напълнихме
и на интирии - ръкави.
Че пак ни Лозан поведе.
Като сред гора отидохме,
тиха ми вятър завяло,
ситен е сняг западало.
Тъй падало, падало,
като овчарски навуща,
че ни ремачки замрази.
Пък ний си, мамо, не знаем
ни село, мамо, ни къшли,
да идем, да се огреем,
ремачки да си разтегнем,
на тънки пушки кремачки.
Че пак ни Лозан поведе,
че ни Лозан заведе
в една ми, мамо, черкова,
черкова "Света София",
дето се, мамо, отваря
в годината два пътя -
на Илинден и на Спасовден.
Като в черкова отидохме,
черкова беше затворена.
Како ни Лозан думаше:
"Момчета, като вълчета,
до Бога глас издигайте,
до земи сълзи ронете,
да са черкова отвори!"
До Бога глас издигнахме,
до земи сълзи ронехме,
а че се черкова отвори.
Като в черкова влягахме -
пак се черкова затвори.
Кандила ний съсякохме,
силни огньове накладохме,
че си ремъчки разтегнахме
и на тънки пушки кремачки.
Като се зора зазори,
како ни Лозан думаше:
"Момчета, като вълчета,
до Бога глас издигайте
и дребни сълзи ронете,
дано се черкова отвори!"
До Бога глас издигахме
до земя сълзи ронехме,
че се черкова отвори,
че ни пак Лозан поведе
много сме турци изклали
и българи от смърт спасили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.06.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010