|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Подранили и замръзнали хайдути
Замръкнаа петстотин айдука,
замръкнаа сред поле широко,
замръкнаа, огън не хванаа.
Излъга ги таа летна жега,
замръкная по бели кошули,
осъмная на бели снегове.
Замръзная пушки за елеци,
а елеци за бели кошули,
а кошули за бели рамена.
Проговаря Гено млад байректар:
- Ой те тебе, Страхиле войводо,
айде, брате, огън да кладеме,
да гориме наши тънки пушки,
да грееме наши бели снаги.
А Страхил му тихо отговаря:
- Леле, брате, Гено байректарин,
да изгорим наши тънки пушки,
че останат деца сирачета,
че останат жени ни вдовици,
че оставим турци на свобода,
че оставим наши стари майки,
че оставим вечно да си жалят.
Ковачевци, Самоковско; инф. род. в Плана, Самоковско; на нива,
вечер (СбНУ 61, № 246 - "Хайдути изненадани от лошо време - 1").
============================= © Електронно издателство LiterNet, 21.06.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|