* * *

Подранили и замръзнали хайдути

Добри ми, добро юначе,
Добри ми, добра войвода!
Посъбра Добри, посъбра
дор седемдесе юнака,
та че ги Добри облече
с негова, Добри, премяна,
та че ги Добри обложи,
все с чифте, Добри, пищови
и с пушки, Добри, бойлии,
все с кобур, Добри, силяфи,
та че ги Добри заведе
във Рилап стара планина,
на хайдушката равнина,
под тези сенки дебели,
по зелената морава.
Мор де се й чуло, видяло,
сред лято снежец паднало,
сред лято - пости Петровски,
та че измрази, измрази
на това поле тревата
и във гората листето.
Добрим юнаци замръзнаха -
на цървулите им ремъни
и на пушките кремъни.
Дружина Добрим думаше:
- Добре ле, добра войвода,
ти кат' си станал войвода,
дали знаеш село по-близко,
село, Добре, или къшла,
да идем, да се постоплим,
постоплим и си размръзнем
на цървулите ремъни
и на тънки пушки кремъни?
Добри юнаци думаше:
- Юнаци верни, събрани,
както се вярно събрахме,
тъй да се вярно слушаме -
аз не знам село по-близко,
не село, юнаци, не къшла,
току си зная, бре зная,
една черкова по-близко;
ката ден не се отваря,
един ден се в година отваря,
един ден на сън ден Суфинден.
Хайдете да ви заведа,
от сърце да се помолим,
дано се черкова отвори,
само да се огън бре стори!
Че си ги Добри поведе
и си ги Добри заведе
на черкова "Света София".
Със сърце се помолили
на Бога, на свет Никола,
че се черкова дръннала,
дръннала, та се отворила,
само се огън сторило.
Юнаци в черкова отидоха,
та се юнаци постоплиха
и си цървули размразиха,
на цървулите ремъни
и на пушките кремъни.
Добри при огън седеше,
люта го дрямка намери,
тъй легна Добри, та заспа,
дървата им се довършиха.
Юнаци, млади момчета,
тий си куните свалили,
че ги на огъня турили.
Кат' се куните запалиха,
черковата се й дръннала,
дръннала, та се затвори,
Добри в черкова остана
с негови млади юнаци.
Той се от сън събуди,
ясен си гласен извика:
- Юнаци верни, събрани,
какво, юнаци, направихте?
Да си сабята извадя,
извадя, да ви съсеча,
на мене файда ще няма.
Я се към Бога обърнете,
че се на Бога молете:
"Дето са куни от дърво,
ний ще ги сторим от сребро,
дето са куни от сребро,
ний ще ги сторим от злато!" -
дано се черкова отвори!
И се към Бога обърнаха,
и се на Бога помолиха,
и таз дума издумаха,
и се черкова отвори,
и Добри юнаци изведе.

В бележка под линия записвачът (М. Арнаудов) привежда откъси от още два варианта от Северна Добруджа - от селата Касапкьой и Черна; в първата войводата е "Добри Добруджанин" и хайдутуването трае "от Гергьовден до Илинден", а във втората манастирът е "Света София", а обещанието на хайдутите има следния вид: "Боже ле, мили Господи! / Я ни черквите отвори, / ще ти харижем, харижем / която й, Боже, от дърво - / от желязо ще га (я) направим, / която й, Боже, от желязо - / от сребро ще га (я) направим!" (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.06.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010