* * *

Подранили и замръзнали хайдути

Събрал е Добри дружина,
дружина, млади момчета.
Ходили, хайдутували,
цели ми девет години.
Като се есен зададе,
голяма е зима паднала,
че им крака измръзнаха,
краката до коленете,
вървите от навущата,
навуща от цървулите,
пушките от раменете,
сабите от кръстовете.
Дружина Добри думаха:
- Добре ле, млада войвода,
няма ли село наблизо,
я село, Добре, я къща,
да идем, да се подсушим?
Добри дружина думаше:
- Дружина вярна сговорна,
тук няма село наблизо,
ни село, холан, ни къща,
тук има един манастир,
дваж се в година отваря,
на Софинден и на Илинден.
Ще идем да се помолим,
да се манастира отвори.
Ако са икони дървени,
ние ще ги, холан, посребрим,
ако са кандило сребърни,
ние ще ги, холан, позлатим!
Вървели, що са вървели
и до манастира допрели,
все на колене паднали
и са на Бога молели:
- Боже ле, вишен високи,
смили се, Боже, над нас,
да се манастира отвори,
да влезем, да се подсушим.
Де стоял Господ, та слушал,
че се манастира отвори,
секли икони дървени,
буйни огньове наклали,
че си крака подсушили.
Седяли малко, не много,
цяла ми една неделя.
Станали да си отиват,
все в един глас извикали:
- Боже ле, вишен високи,
ако има, Боже, вричане,
няма ли пък отричане?!
Че се манастира затвори,
всички в манастира останали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.06.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010