* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Димитър Еленка думаше:
- Елено, либе Еленке,
аз ще надолу да ида,
надолу, къде Стамбул,
дребен добитък да карам,
още по-дребни шилета.
А пък ти, либе Еленке,
тебе те тук оставям.
Със слънце порти затваряй
и със слънце да ги отваряш!
Стана Димитър, отиде.
Като Димитър замина,
Еленка, булка хубава,
стана се добре премени,
спуснала дуйбен до пети,
взимала бели бакъри,
да иде за вода студена.
Ще иде, от де ще мине,
край Димитрови чардаци.
Димитър отвъд седеше
и си овцете доеше.
Еленка Димитър думаше:
- Димитре, младо овчарче,
таз вечер, холам, да дойдеш,
Димитър в Стамбул отиде.
А пък ти, либе Димитре,
шару си агне заколи
и у нас, либе, да дойдеш.
Аз ще го, либе, наготвя
двама да ядем и пием.
Димитър си стадо издои,
издои и си изтири
с негово малки чираче.
Шару си агне заколи
и в Еленкини отиде.
Еленка си порти затвори,
шаро си агне сготвили,
седнали са да ядат,
да ядат и да пият.
Някой на врата почука:
- Елено, либе Еленке,
стани ми порти отвори
че съм си, либе, забравил
тефтера, още парите.
Еленка се чуди и мае
как да си врата отвари,
че си лампата угаси
и си вратата отвори.
Димитър, младо овчарче,
той си из вратата излезе.
Димитър, младо търговче,
той на Еленка думаше:
- Елено, либе Еленке,
сутринта рано да раниш,
бели краваи замеси,
замеси и ги опечи,
че аз ще курбан заколя
за мое здраве и твое.
Еленка краваи месела,
месела и опекла.
Димитър курбан заколи
и всички роднини посъбра.
Димитър се на крака изправи
и на роднини думаше:
- Роднини, мои комшии,
за съвет ще ви попитам.
Аз имам просо зелено,
научил ми се един дивеч
зелено просо да пасе.
Дали дивеч убия,
или просо да пожъна?
Еленкин татко на крака стана:
- Димитре, зетко Димитре,
ако дивеч убиеш,
друг дивеч ще се научи
зелено просо да пасе -
най си просто ожъни!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010