* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Снощи ми книжка довтаса,
от царя, от царицата,
до Стояна младо сарафче -
да иде Стоян, да иде
на царя служба да служи.
Стоян Копринке думаше:
- Копринке, либе Копринке,
аз като оттук изляза,
със слънце порти затваряй,
пак ги със слънце отваряй!
Не обличай лятна премяна,
не обувай бели чорапи,
ни жълти чехли на крака,
не вземай стомни на ръце,
не ходи, либе Копринке,
на Гургушовте кладенци!
Мене ми й Гургуш душманин,
на тебе първи любовник.
Като си Стоян замина,
Копринка, булка хубава,
отключи пъстри сандъци,
че се хубаво премени,
че обу бели чорапи
и жълти чехли на крака,
че й взела стомни на ръце,
че си Копринка отиде
на Гургушовте кладенци.
Като нататък отива,
нийде никого не видя.
Като се й назад връщала,
Гургуш на чардак седеше,
златна ябълка играеше.
Той си ябълка подхвърли,
удари Копринка в полите
и па Копринка думаше:
- Копринке, либе Копринке,
пъстър си павун заколи,
топла вечеря наготви!
Аз ще, Копринке, да дойда,
ний двама да вечеряме.
Копринка, булка хубава,
тя си вечеря приготви.
Тогаз е Гургуш отишъл,
седнали, та вечеряли.
Ето го Стоян похлопа,
похлопа Стоян, повика.
Чуди се, май се Копринка -
къде да дене Гургуша.
Стоян си всичко разбира
и се виком изпровикна:
- Слушайте, хора комшии,
един се елен научил
гората да ми накърнява.
Дали гората да изсека,
или елен да убия?
Комшии думат Стояне:
- Ако си елен убиеш,
пък други ще се научи,
ами си гора окърни!
Стоян се люто разсърди,
на Копринка глава отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010