|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Залюбила друг в отсъствието на мъжа си
Нат'варил Стоен, Стоеня
педесе коля със жито
и шеесе коля с ечемик.
Запрегнал Стоен Стоеня
биволите си в резите,
кервана й готов да тръгва.
Стоян пред керван излиза
и на Копринка думаше:
- Копринке, любе Копринке,
ази с кервана отивам,
тебе та тука оставям,
със слънце порти затваряй
и със слънце ги отваряй.
Стоян с кервана замина,
Копринка менци вземала
и си на геран отиде,
вода да си донесе.
Там си Копринка завари
Никола, техен комшия,
Никола, неин любовник.
И го Копринка покани
двамата да си вечерят.
Копринка гостби наготвила,
Никола през плет прескача.
Яли са, олан, пили са,
легнали да си нощуват.
Стоян му съ жегъл исчупва
и се от пътя завръща,
и си на порти похлопва.
Отде го й зачула Копринка,
Никола през плет изпраща,
на Стоян порти отваря
и му биволи пувежда.
Кога са вкъщи влязъли,
Стоян Копринке думаше:
- Каква е тази трапеза?
- Кака и бате идваха,
със тях съм вечеряла.
Стоян Копринке пак дума:
- Що ти й косата рошава?
- Тяхното малко детенце,
то ми косата разроши.
Легнали, донощували.
Сутринта като станали,
Стоян Копринке думаше:
- Хубави гостби ще сготвиш,
баба и дядо ще поканиш
и наша комшия Никола.
Копринка гостби наготви,
че си гости посреща.
Яли са, олан, пили са,
Стоян се малко понапи
и си на гости продума:
- Ще кажа една гатанка,
мислете и отгатнете.
Имам си нива голяма,
сеяна с бяла пшеница.
Сред нея е изникнала
ябълка ранна петровка.
Научил ми се й млад орел
пшеница да ми вършее,
ябълка да ми обира.
Чудя се, олан, мая се,
дали да си орел убия,
или ябълка да изсека?
Никола гатанка отгатнал:
- Стояне, верен комшийо,
ако орела убиеш,
друг ще се, олан, научи
ябълка да ти обира,
а пък пшеница вършее.
Най си ябълка изсечи,
да се не учат орлите.
Тетово, Кубратско (Тетово. Теренни материали и проучвания. /Колектив.
Русе, 1995, № 171 - "Невярна невеста Копринка").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|