* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян на фронта замина
с негови верни другари.
Той си на Еленка продума:
- Я слушай, Еленке, послушай,
какво ще да ти поръчам.
Ази на война отивам,
тебе те тука оставям,
да не би някой да те излъже,
че ти си млада и глупава,
и скоро женена.
Да не би някой да те излъже,
излъже, още измами.
Еленка всичко обеща,
че никой няма да я излъже,
излъже, още измами.
Нали бе Стоян на фронта,
заминал с верни другари,
Еленка се хубаво премени
и надолу отиде.
Нали бе Еленка млада и хубава,
с устанки малки и сладки,
който я види примира.
Насреща иде Никола,
Никола, баш ергенина.
Мустачки малки, витички,
очи му черни огнени,
която го види - тя се в него пленява.
Той си на Еленка продума:
- Я слушай, Еленке, послушай.
Стоян си на фронта замина,
може пленник да остане,
може Стояна да убият.
Вечер ме по-късно почакай,
ази във вази ще дойда,
двамка любов ще караме.
Петли трети пропяват,
любили се малко, не много,
ето че Стоян от фронта научил.
Посред нощ фронта напуща
и ето го в село пристига.
Леко портата прескача,
на къщна врата отива,
леко вратата отваря -
двамата сладко заспали.
Стоян си ножа изважда
и на Никола главата отрязва.
Стоян на Еленка продума:
- Какво ти, Еленке, поръчах,
защо ми дума не изпълни!
Стоян Еленка улавя
и главата й отрязва,
и на кръстец направя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010