|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Залюбила друг в отсъствието на мъжа си
Натвари Стоян, Стояне,
петдесет коля със жито,
и шейсет коля бял ориз.
Кервана готов да тръгне.
Копринка булка хубава,
тя пред кервана седеше.
Стоян Копринка думаше:
- Kопринке, булка хубава,
акъла си да опичаш,
късно за вода не ходи
на Николово кладенче,
че вий се много любехте,
любехте и обичахте;
ако се ази науча,
главата ще ти отрежа.
Копринка булка хубава
бърже Стояна изпрати,
че се хубаво премени
облече баш най премена
вземала й бели бакъри,
за студна вода отиде
на Николово кладенче.
Николчо, баш ергенина,
на кладенеца седеше.
Като го видя Копринка
от далеч му се й засмяла,
от близко му е продумала:
- Ела, Николчо, у дома -
Стоян го няма таз вечер,
ще ядем, холан, ще пием...
Че стана, стана Николчо,
във Копринкини отиде.
Яли са, още пили са,
легнали, сладко заспали.
Ето ми Стоян че иде,
на вратата си почука
и на Копринка извика:
- Я стани, стани, Копринке,
да ми вратата отвориш -
тефтерите си забравих,
да станеш, да ги намериш.
Копринка дума Стояну:
- Не мога, либе Стояне,
не мога, холан, да стана,
люта ме глава заболя,
люта ме треска затресе.
Стоян се много ядоса,
че си вратата изкърти,
що да си види във къщи -
Николчо и Копринка двамата.
А че ги Стоян завърза
и ги на пътя изведе,
и им главите отряза,
да види мало и голямо,
да види - пример да дава.
Славянци, Карнобатско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|