* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Пенчо Петранке думаше:
- Аз ще на Влашко да ида,
на дълга път в Букурещ.
Там имам девет дюкяна,
девет дюкяна с кирия.
Ще ида, любе Петранке,
кирия да си събера
и други да си пазаря.
Тебе тука оставям,
ала ти, любе, поръчвам -
често се не пременувай,
често за вода не ходи
на Гургушови кладенци,
на тебе Гургуш любовник,
на мене първи душманин.
Петранка Пенчо додет изпроводи,
вземала менци на рамо,
обула чехли на бос крак
и си за вода отиде.
Като из пътя вървеше,
Гургуш на чардак седеше,
печено агне ядеше,
червено вино пиеше,
Петранка дума на Гургуш:
- Помага Бог ти, Гургуше,
я ела, любе, у дома.
Пенчо на Влашко замина,
по-малко ще ядем, ще пием
повече ще приказваме...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010