* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян Петрани думаше:
- Петрано, пръвна пръвнино,
мене ми писмо довтаса
от царя, от главатаря,
на царска служба да ида
и царска войска да водя...
Кой те ратай най-слуша,
на него да те наръчам?
Петрана дума Стояне:
- Тодор ме ратай най-слуша -
на него да ме заръчаш,
на него да ме приръчаш!
Стоян Петрани па дума:
- Да н' ходиш, джанъм, Петрано,
на Гургулчови кладенци,
че Гургул ми е душманин!...
Възкачи Стоян, Стояне,
възкачи конче хранено,
хранено, пък не карано,
право при царя отиде,
че се на царя помоли -
дано го царя отпусне
за два, за три ми месеца,
децата да си облече,
брашното да си измели...
Моли го малко, не много,
доде го царя отпусна...
Като си Стоян замина,
Петрана, булка хубава,
хубаво се е умила,
людска е жена викала
косата да й оплете.
Отишла и я оплела.
Жена си село отиде,
Петрана на двор излезе,
че набра цвете всякакво,
че набра пола ябълки
и си за вода отиде
на Гургулови кладенци.
Гургул из дюкян ходеше.
Кога Петрана минава,
със ябълки го замеря,
и на Гургула думаше:
- Гургуле, пръвна пръвнина,
ела довечер, Гургуле,
че Стоян войник замина -
от царя писмо довтаса
за него и за конче му...
Гургул Петрани думаше:
- Айде си върви, Петрано,
да не се сетят хората,
че аз жа дойда довечер,
долу през деретата...
Петрана котли напълни,
бързо си у тях отиде,
заколи млади пилета,
наточи вино червено,
и то се вече мръкнало...
Гургул си дюкян затвори
и си у дома отиде,
и на мама си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
бива ли, майно, бива ли,
на жив мъж жената,
на дребни деца майка им,
за мене жена да взема?
Мама Гургуле думаше:
- Де се е чуло, видяло,
на жив мъж жената,
на дребни деца майка им,
ерген за жена да вземе?!
А че се Гургул разсърди,
че се хубаво накичи,
че из дерето отиде...
Петрана врата отвори,
дребни дечица приспала.
Яли са, холан, пили са,
легнали малко да поспят,
спали са малко, не много
среднощи вече станало...
Стоян на врата похлопа,
и на Петрана думаше:
- Петрано, пръвна пръвнино,
я ми вратата отвори!
Петрана вътре викаше:
- Че кой ми хлопа вратата,
че кой ми плаши децата?
И на Гургула думаше:
- Ув къта има оджаклък,
от него да си излезеш...
Стана, вратата отвори,
Стоян си в къщи увлезе
и на Петрана думаше:
- Я ми собата отвори,
на топло да си полегна!
А че отвори Петрана.
Като си Стоян увлезна
ув собата разхвърляно;
като й глава погледна -
главата й чорлава...
Стоян Петрани думаше:
- Петрано, пръвна пръвнино,
що ти й главата чорлава?
Петрана дума Стояне:
- Мама ми й днеска идвала
и ми главата поскала -
затуй ми глава чорлава!...
Стоян Петрани па дума:
- Кои са тези ботуши,
кое е това елече?
Петрана дума Стояне:
- Брат ми е днеска доваждал,
моя ми братец Иванчо,
че си ботуши забравил,
ботуши, още елече!
Стоян си нищо не каза.
Като се зора зазори,
Стоян на боклук излезе,
и с ясен гласец повика:
- Ой ми ми вази, селяни,
селяни, селски стареи,
я се сберете, сберете,
ув мойто двори широко -
гатанка жа ви загатна!
Като се сбраха селяни,
мало, още голямо,
Стоян се виком провикна:
- Ой ми ви вази, селяни,
селяни, селски стареи,
имам си една нивица,
научил се е чер гарван
класа й първи изяда,
сламата на мен оставя -
нивата ли да пожъна,
гарвана ли да убия?
Никой си нищо не каза,
никой не можа да гатне,
Гургул се само обади
и на Стояна думаше:
- Стояне, младо юначе,
ако убиеш гарвана -
и други жа се научи,
ами си нива пожъни,
на снопи да я извържеш,
на харман да я занесеш,
житото да си овършеш,
брашното да си измелиш,
тогизи, холан, замини...
Че бръкна Стоян в джобове,
извади ножче черкезче,
че си Петрана изведе,
че й главата отряза...
Глава от земя фъркаше
и на Стояна думаше:
- Защо сал мене затриваш,
защо оставяш Гургула?
Синки се хора пръснаха,
пръснаха и разбягаха,
Стоян с Гургула остана,
и нему глава отряза,
ув един гроб ги зарови...
Че си раздаде децата,
из село - хорски ратаи,
самин си конче възседна,
право при царя отиде,
всичко му поред разправи
и си на царя думаше:
- Имаш ли, царьо, давия,
давия, царьо, и съдба?
Цар на Стояна думаше:
- Стояне, младо юначе,
нямам си съдба, давия,
айде ми води войската
със твойто конче хранено,
аз жа ти жена намеря,
жена от нея по-добра -
децата да ти прибере,
децата да ти пригледа,
децата, още и тебе!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010