* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян на Недка думаше:
- Недке ле, моя пръвнино,
пръвнино, първо венчило,
ставам, Недке ле, отивам,
пустата равна Добруджа,
тебе саминка оставям,
саминка, самоглавенка.
Със слънце порти затваряй,
пак ги със слънце отваряй,
през плет си вино продавай
и из дупка пари поемай.
Не рани рано за вода,
не късни късно за вода
на Лазарови пайнаци.
Тебе ти е Лазар любовник,
ала е на мене душманин.
Като ти Стоян замина,
Недка се назад повърна,
грабнала е китка ключове,
разключи пъстри сандъци,
извади нова премяна,
хубава, необличана,
че се облече и премени,
разчеса черни цалове,
грабнала бели бакъри,
рано за вода отиде,
на Лазарови пайнаци.
Там си Лазара завари,
Недка Лазаре думаше:
- Добро утро, първо либе ле,
снощи си Стоян замина,
пустата равна Добруджа,
довечера у дома да дойдеш,
да ядем, холам, да пием,
да ядем агне печено,
да пием вино червено
и люта бистра ракия,
да пием да се веселим.
Лазар си Недка послуша
и той у Недкини отиде,
да ядат, холам, да пият.
Чемшир се порти похлопват.
- Недке ле, моя пръвнино,
стани ми, Недке, отвори.
Недка се от къщи обажда:
- Стоян го няма у дома,
снощи си, холам, замина
пустата равна Добруджа!
Стоян на Недка думаше:
- Стани ми, Недке, отвори,
вънка си пушка забравих.
Че стана Недка, отвори,
Стоян на Недка думаше:
- Недке ле, моя пръвнино,
та що ми хлопа у долапа?
Недка Стояна думаше:
- Стояне, моя пръвнино,
приучила се е, Стояне,
една ми мишка
да ми хлябове наяда.
Стоян си долап отваря,
та що да види Стоян -
Лазар си в долап стоеше,
Стоян на Лазара думаше:
- Лазаре, мой душманино,
дали, Лазаре, тебе да убия,
или Недкина глава да отрежа?
Лазар Стояно думаше:
- Стояне, холам, Стояне,
ако си бичето убиеш,
друго ще се приучи,
ако си просо покосиш -
няма да се научи друго биче!
Стоян Лазара не слуша,
че му главата отряза
и Недкина глава отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010