* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян Петрано думаше:
- Петрано, любе Петрано,
викат ме, мари, канят ме
българско младо войниче,
то да е барем за малко,
ами за девет години.
Далеч за вода не ходи
на Гургушовото кладенче,
че Гургуш ти е любовник,
на мене голям душманин.
Та че си Стоян замина
и го Петрана изпрати
от къщни врата до пътни,
и се е назад върнала,
че се хубаво премени,
че влезе в равна градинка,
набрала й цвете сякакво,
че изви китка размясна
и я на чело накити,
че дръпна бели бакъри,
далеч за вода ще иде -
на Гургушовото кладенче.
Гургуш на чардак стоеше,
бистра ракия пиеше,
мезе ябълки ядеше
и като виде Петрана,
и на Петрана думаше:
- Петрано, булка хубава,
пиваш ли бистра ракия,
яваш ли мезе ябълки?
- Гургушо, олам, Гургушо,
не пивам бистра ракия,
не явам мезе ябълки.
Аз съм си, олам, кахърна,
че си Стояна изпратих
българско младо войниче.
То да й баре за малко,
а то за девет години.
Да дойдеш, олам, таз вечер,
да дойдеш, да ме раздумаш!
Де зачу Гургуш таз дума,
та че си слезе от чардак,
че й водата той напи
и й китката откити.
И тя се й назад върнала,
месила бели хлябове,
наготви гостби хубави.
Като се й, олан, мръкнало,
Гургуш на врата полопа.
Тя му въртата отвори,
седнали двама да ядат,
да ядат, още да пият,
Стоян ги отвън слушаше.
Слуша ги Стоян, слуша ги,
не може вече да трае:
- Стани, Петрано, отвори!
Тя се Петрана почуди -
де да си скрие Гургуша,
че го е скрила в юклюци
и на Стояна отвори,
и на Стояна думаше:
- Нали та, олам, изпратюв
войниче младо да идеш?
- Петрано, любе Петрано,
що си тез гостби готвила?
- Таз вечер щяха да додат
твоите роднини и моите,
да додат, да ма раздумат.
- Иди ги сега повикай!
Ходила, повикала ги й,
седнали всички да ядат,
да ядат, още да пият,
Стоян ни яде, ни пие.
Стояновите роднини,
те на Стояна думаха:
- Що не ядеш, не пиеш?
- Роднини нейни и мои,
имам си дума да кажа,
тогаз ще ям и ще пия.
Научил ми се селски бик
ливадата да ми пасе -
дали бика да убия,
дали ливада да окося?
Стояновите роднини,
те на Стояна думаха:
- Ако си бика убиеш,
друг ще се бик научи
ливадата да ти пасе;
ами ливада покоси,
да са бикове не учат.
И Гургуш скочи от юклюк,
и на Стояна думаше:
- Ти си ливада покоси,
бикове да се не учат.
Тогаз си стана млад Стоян,
че си Петрана улови,
че я със катран намаза
и си Петрана запали,
и на роднини думаше:
- Яжте и пийте, роднини,
да ни Петрана посвети!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010