* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян Копринка думаше:
- Коприно, либе Копринке,
аз ще надолу да ида,
надолу, към Цариграда.
Тебе тук, либе, оставям
със слънце врата отваряй,
па я със слънце затваряй,
често се недей пременя,
често за вода не ходи,
на Грульово кладенче.
Грула е на мен яратлик,
на тебе беше любовник.
Стоян с кирия замина,
с кирия долу в Цариград.
Копринка булка хубава
тя се хубаво премени,
па се назлажда забради
с росна се китка накичи,
та си за вода отиде,
на Грульово кладенче.
Бакъри дрънкат в калдъръм,
Груля навън излезе.
Копринка дума Груля:
- Груля, либе Груля,
Стоян с кирия отиде,
ти ела, либе, довечера
да ядем, сладко да пием,
за твое здраве и мое,
за Стояново пущине.
Стоян с кирия не отиде,
най се във село завърна,
на къщна врата потропа,
потропа Стоян, повика:
- Копринке, либе Копринке,
стани ми вратата отвори,
че си забравих, Копринке,
на бели пари мярката,
на жълти пари теглилката.
- Постой ме, либе, почакай,
че ми кандила догорял
и ми огъня загаснал.
Стоян врата поритна
и тя се вратата отвори,
не й кандиля догорял,
не й огъня загаснал,
с Груля яде и пие.
Стоян им нищо не рече,
право в кръчмата отиде
и си селяни попита:
- Селяни, верни комшии,
за акъл ще ви попитам.
Аз имам нива край село.
Едно се биче научи
нивата да ми опасва.
Какво да сторя, направя,
дали бичето убия,
или нивата пожъна?
Никой се селянин не усети.
Грульом се баща усети
и на Стояна продума:
- Ако си биче убиеш,
друго ще се биче научи,
най си нивата пожъни.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010