* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Какво е чудо станало
в Дерекьо село голямо,
за таз Иванка хубава
и този Жечо Миланчев.
Голяма любов имаха,
Иванка и Жечо двамата,
любили ми се, любили,
цяло ми до три години.
Този ми Йордан Гьоргиев,
той беше младо войниче,
кога се в отпуск завърна
любовта им той развали.
Иванка за вода отива,
Йордан ми с нея вървеше,
Жечо отстрана гледаше
и му се сърце късаше.
Чуди се Жечо, мае се,
какво ми нещо да стори,
Йордан ли да си убие,
а че Иванка да вземе.
Една ми вечер, в неделя,
Иванка седянка повика
с нейните близки другарки.
Тя на Йордана казала.
Рано на седянка отиде
и при Иванка си седна.
Жечо на седянка отива,
"Добър им вечер!" е казал,
Иванка му селям не взела.
Жечо Иванка думаше:
- Иванке, любе хубаво,
ела при мене да седнеш,
две думи, любе, да кажеш,
че ми сърцето изгоря!...
Иванка дума на Жечо:
- Жечо льо, дърто магаре,
не бива, Жечо не бива,
магаре върба да гризе,
зелена върба, младока!
Та ти ли мене ще вземеш?
Жечо си нищо не каза,
най си навънка излезе,
право у тях си отиде
и на майка си продума:
- Я дай ми, мамо, я дай ми,
пушката, бойлийката,
таз вечер бела ще сторя,
Йордана ще си убия,
че той ми отне Иванка!
Нали й и тя мащеха,
с радост му пушка подаде,
дано си Йордан погуби,
в темница да си отиде.
Жечо си пушката взема,
право в Иванкини отиде,
почака Йордан да излезе,
кат на прозорец поглежда,
там ги двамата съглежда,
та си пушката насочи -
Йордана да си убие.
Не си Йордана убива,
Иванка в сърце удари,
а си Йордана ранява.
Право си у тях отива
и на мащеха продума:
- Ази си Йордан застрелях,
сега ще си пушка оставя,
в Провадия ще си отида,
на властта да са предам!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010