* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Натвари Стоян, натвари
петдесет кола със жито,
шестдесет кола с ечемик,
като кервана натвари
и си пред керван излезе
за далеч, за Цариграда.
Стоян Копринки думаше:
- Копринке, булка хубава,
кога си от двора изляза,
вратата със слънце затваряй
и със слънце я отваряй!
Копринка, булка хубава,
кога си от двора излезе,
кога си Стоян замина,
извади китка ключове,
отключи пъстри сандъци,
извади нова премяна
и се хубаво натруфи,
грабна си пъстри медници
и си за вода отиде,
на Петърчовото кладенче.
Петърчо й голям душманин,
та си с Петра замина.
Снощи се Стоян завърна
от далеч, от Цариграда,
той на вратата повика:
- Копринке, булка хубава,
стани ми вратата отвори,
отвори врата, отключи.
Не стана булка Копринка,
най стана стара майчица,
че му вратата отвори
и си на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ти като от двора излезе,
булката с Петра замина...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010