* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Лазар Марийки думаше:
- Марийке, мари, Марийке,
тук те, Марийке, оставам,
пак тук да те заварям,
с комшия дума да нямаш,
че ще ти главата отрежа -
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско!
Ето си Лазар замина,
Марийка, булка хубава,
рано Марийка станала,
че се хубаво облякла,
грабнала менци на рамо,
че за вода отиде
на Гьоргеви кладенци,
там си Гьорги завари
и на Гьорги думаше:
- Гьорге, либе Гьорге,
довечера у дома да дойдеш,
аз съм, Гьорге, самичка,
бели съм хлябове месила,
хубави гостби сготвила,
тънки баници точила,
да ядем, либе, да пием.
Гьорги у Марийка отива
и на порти похлопва.
Марийка, булка хубава,
портите му отваря,
че яли двама и пили,
легнали да си починат.
Лазар на врати похлопа,
конче чу с крака потропа,
ясен му гласец изцвили,
Лазар Марийка повика:
- Марийке, булка хубава,
стани ми, булке, отвори.
Марийка не са обажда.
Лазар от конче слезе
и си вратата отвори,
и на Марийка говори:
- Марийке, любе Марийке,
що ти е косата рошава,
що ти са страните червени,
що ти е кревата разфърлян?
Марийка дума Лазара:
- Лазаре, либе Лазаре,
сестрино дете доважда,
то ми косата разроши,
то ми страните зачерви
и кревата разфърля.
Лазар Марийка поведе,
ходили, къде ходили,
пак се назад върнали,
Гьорги у къщи заварят.
Чуди се Лазар, мая се,
на кого главата да отреже,
Гьоргиева ли, Марийкина ли,
пак на Гьорги отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010